"От всичко, разгледано до тук, е ясно, че безспорни са само трансформациите за преход от неподвижна система К в движеща се K'"
От всичко казано до тук личи някакво тъпо упорство, съпроводено с мантроповтаряне без смисъл... Видяхме, че "неподвижна" и "подвижна" имат смисъл само на табелки - поради равнопоставеността на системите според основният принцип на относителността. Винаги трябва да се изхожда от принципите, а не от кривото им разбиране. В твоето състояние считай, че в 99.99% от случайте, в които представите ти противоречат на принципите на една теория, проблемът е в представите. И чак когато наистина ги разбереш и усвоиш тези принципи, се появява 0.01% шанс наистина да си открил проблеми в тях. Но ти не си на този стадии.
В конкретни случаи Айнщайн използува тези определения, когато разглежда обект в съответното състояние в дадена отправна система: ако една отсечка е неподвижна в дадена отправна система, тази система се кръщава "неподвижна". Ако отсечката (или някакъв разглеждан обект) е подвижен в някаква система, системата се кръщава "подвижна" - или обратното, всичко е конвенция. И именно това отношение - подвижен или неподвижен обект в някаква система, определя с какви формули ще се изразяват дължини, маси и каквото още там. Масата на обект се увеличава в системата, в която той е подвижен. Дължината на отсечката се съкращава в система, в която тя се движи. И обратното, масата на подвижно тяло намалява в системата, в която то се движи с по-малка скорост или е в покой. Докато твоето безогледно раздаване на епитети "неподвижен" води до грешки - както демонстрирах вече, въпреки че те е срам да си я признаеш. Това безсмислено упорство да прокараш погрешни формули просто няма да мине тука, сбъркал си мястото ако си мислиш друго.
"И сега какво прави СТО? За дължиниге, директно от своето собствено откритие L'=L/b, намира синтезния резултат L=L'.b и заявява, че това е нейното решение за поглед от всяка система. Сиреч, забравя за съществуването на своята формула L'=L/b (именно затова в дадения пример с прехвърляне на отсечка от система в система, отсечката изчезваше само от измерване). "
Поредните глупости, следващи от пренебрегването на състоянието на отсечката спрямо отправната система - подвижна или неподвижна отсечка. Сам виждаш, че такива "общои заключения" без съобразяване с конкретните условия водят до погрешни резултати. Използването на отвличащи вниманието епитети като "синтезен резултат" няма да скрият провалът ти.
"При нарастване на скоростта, движещият се метър K' се скъсява. Мерен със скъсения метър K', неподвижния метър K изглежда удължен. Т.е., метър K си стои непроменен (липсва причина за неговата промяна) а метър K' се скъсява от движението."
Само да уточня - метърът се скъсява в отправната система, в която той е подвижен Съвсем естествено и метърът, с който го измерваш по-голям - метърът К, ще се скъси в системата К', в която той е подвижен. Тоест имаме съотношенията: неподвижен метър К е по-голям от подвижен метър К', и неподвижен метър К' е по-голям от подвижен метър К - в съответната отправна система. Елементарно, движението е само относително.
"Примерно, СТО настоява да вярваме, че е все едно дали Земята се движи около Слънцето или Слънцето се движи около Земята. Всъщност, за да направя асоциация с инерциално движение Земя-Слънце, трябва да заменя "около" с "относно", което, разбира се, не променя факта, че, спрямо центъра на Галактиката, Земята се движи с по-висока скорост от Слънцето. Последното означава, че реално Слънцето се явява неподвижно за Земята. А обратното видимо движение на Слънцето спрямо Земята е само огледален образ на реалното движение на Земята. Сиреч движението на Слънцето спрямо Земята е привидно, недействително. И този факт сме установили отдавна-отдавна. "
Не разбрах, какво се опитваш да обясниш? Някакъв много объркан пример във връзка с относителното движение? Опитай се да си избистриш мисълта. Естествено че слънцето е практически неподвижно за земята, тя почти не си мени разстоянието до него. Но нагазвайки в неинерциалното движение - въртене - примерът ти се обезсмисля за някаква връзка със СТО.
Виждаш ли сега пряката вреда от излишното философстване - хабене на сили там, дето има ясни принципи, за които просто трябва да се положи усилие да се разберат какво изразяват, а не да се мъчиш да ги опровергаваш, преди да си ги разбрал? И още по-лошо, преди да си ги разбрал, да почнеш да ги изменяш?
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|