От всичко, разгледано до тук, е ясно, че безспорни са само трансформациите за преход от неподвижна система К в движеща се K', а именно:

x'=x/b-vt/b ; t'=t/b-(v/c2)x/b – гледна точка K' (1)

Директно от (1) следват занисимостите:

L'=L/b ; t'=t/b , а по друг път и m'=m/b – движеща се гледна точка K' (1а)

Това, както вече изясних, са зависимости-антитези.

И сега какво прави СТО? За дължиниге, директно от своето собствено откритие L'=L/b, намира синтезния резултат L=L'.b и заявява, че това е нейното решение за поглед от всяка система. Сиреч, забравя за съществуването на своята формула L'=L/b (именно затова в дадения пример с прехвърляне на отсечка от система в система, отсечката изчезваше само от измерване).

В същото време формулите за времето и масата изобщо не ги пипа повече (за времето има доуточняване)...оставя си ги в антитезния им вид (1а) и работи с тях пак от всяка система (тъй като всяка система се явява в покой за наблюдателя в нея). Но ако ги обърне в синтезния им вид t=t'.b ; m=m'.b , ще се получи точно резултатът, който се извежда от опита на Майкелсон. В такъв случай обаче се губи принципа на относителност. Т.е. СТО, след като е направила системите противоположни и така е извела ЛТ, тръгва да се връща към принципа на относителност. Но това вече няма как да стане без фалове. Няма как системите хем да ги третираш като различни, хем да ги третираш като тъждествени. Тези несъобразности предизвикват парадоксални ситуации. Ще дам една такава с времето (дано да не бъркам нещо).

Инерциална система K' (с часовник K') се движи надясно със скорост v към неподвижна система K (с часовник K), а, по същата права, инерциална система K" (с часовник K") се движи със скорост v наляво към K. Часовниците са напълно еднакви, а разстоянието K'-K е много по-малко от разстоянието K-K". В момента на съвпадане на началата на K'и K, техните часовници се пускат в ход. Следва среща на K' и K". В момента на съвпадане на началата на K' и K" часовник K" се сверява с часовник K'. Следва среща на часовник K" (носещ времето t') с часовник K и сравняване на времената t"=t' и t . Въпросът е кой от двата часовника ще е изостанал?

Впрочем, ето до какви разсъждения води комбинацията формули: L=L'.b ; L'=L/b

При нарастване на скоростта, движещият се метър K' се скъсява. Мерен със скъсения метър K', неподвижния метър K изглежда удължен. Т.е., метър K си стои непроменен (липсва причина за неговата промяна) а метър K' се скъсява от движението. Как е в действителност?

Примерно, СТО настоява да вярваме, че е все едно дали Земята се движи около Слънцето или Слънцето се движи около Земята. Всъщност, за да направя асоциация с инерциално движение Земя-Слънце, трябва да заменя "около" с "относно", което, разбира се, не променя факта, че, спрямо центъра на Галактиката, Земята се движи с по-висока скорост от Слънцето. Последното означава, че реално Слънцето се явява неподвижно за Земята. А обратното видимо движение на Слънцето спрямо Земята е само огледален образ на реалното движение на Земята. Сиреч движението на Слънцето спрямо Земята е привидно, недействително. И този факт сме установили отдавна-отдавна.

Тогава трябва ли сляпо да вярваме на СТО? Не трябва ли да търсим аргументи в полза на реално неподвижно Слънце и реално движеща се Земя спрямо него.