|
Нещо много хаотично почна да отговаряш. Направя ти някаква забележка, после ми я цитираш като че ли ти е била основно твърдение от началото. Много нагаждаческа и прозрачна позиция, не мислиш ли?
"От трансформациите на Лоренц са изведени зависимостите за промяна на дължина, време и маса. Чрез тях, независимо къде се намира постановката на даден закон, всяка система изчислително може да го определи (трансформира) за себе си. Нали в това се състои смисълът на ЛТ! "
Всяка система може да определи изчислително какво ще се измери в друга, подвижна относно нея система, ако има измерените данни при себе си. Измерените данни в тази система, както повтарям вече сто пъти, се извършват при определени условия - с уреди неподвижни в отправната система. Изчислените в другата система величини, които трябва да се получат там, са при същите условия но там - с уреди неподвижни в другата система. Тоест измерваш в двете системи величината с различни уреди, които, по това условие, са взаимоподвижни един с друг. Затова по-късата но подвижна пръчка в едната система се оказва по-дълга и неподвижна в другата - защото в едната система е ползван един уред (неподвижен в нея), в другата система - друг, неподвижен в другата система уред. Силата не прави изключение. Но това са базови неща, ти къде си тръгнал през просото без тях?
И не, лоренцовите трансформации не трансформират поотделно частите в някаква формула - маса, време, разстояния. те трансформират величината като цяло, като вектор когато е векторна величина. А силата е векторна величина, скоростта е векторна, разстоянието и то е вектор. Засега виждам, че познанията ти в тази посока са нула. Затова и се мъчиш по погрешният начин - по който получихме формула, която нещо не те кефеше. Но ти си си виновен за това, начинът си е твоят Още ли ще протестираш срещу отрочето си?
"И още, и още подобни "интелектуални вглъбявания" (не ми се цитират), които могат да витаят само в твоята глава. "
Ти изглежда си изключително бос по СТО, защото явно чуваш тези неща за пръв път от мене, и ми ги приписваш като мое творчество? Благодаря за комплимента, де да беше мое творчество Но аз само те изпитвах, сега си ми ясен като на тепсия - много самонадеяност без никакво покритие. Ами чети де, всичко това го има в литературата. Ето ти книжки , и например втората, - една хубава базова книжка по нещата. Важните неща са някъде от 70-та до 110 страница
За светлината коментирашш това:
"Ти очевидно правиш оценка на ситуациите по някаква твоя си система "налъм". Но също така очевидно е, че нивото "налъм"е безмисловно, ерго, стои твърде ниско за случая и трябва да го надраснеш. "
Толкова ли е трудно да се замислиш какво съм казал, а се опитваш с поток несвързани думи да изразиш някакво емоционално недоволство? От какво недоволстваш, от природата? От невероятният факт, че светлината може да се движи през пространството както и останалите обекти, без да е нужно това пространство да е пълно с някаква допълнителна материя? Ти ако не схващаш толкова прости идеи, как ще схванеш по-сложните идеи на физиката? Мисия невъзможна
И малко по същество: v=s/t не е физически закон. Това е дефиниционна формула. Сам видя, че увяхваш когато се опитваш да тълкуваш някакво запазване на нейната форма дори в класическата физика (където формата на физическите закони също се запазва). Импулсът например, p=m.v също е дефиниционна формула. Какъв смисъл има да се драпаш да защитаваш някакво "съхраняване на формата" за нещо, което не е физически закон? Не разбирам тази безсмислена упоритост.
Физическите закони са сравнително малко. За закони на механиката, за които основно става дума, има един основен закон - принципът на най-малкото действие, от който се извеждат останалите - например законите на Нютон. В допълнение има законите за запазване на определени величини, следващи от симетрии в света: изотропност и хомогенност на пространството и времето и др. Има няколко закона в термодинамиката. И една система от четири в електродинамиката.
Повечко може да се образоваш например.
Та да стигнем до най-важният въпрос: какво се има пред вид под запазване на формата на законите? Какво е имал пред вид Айнщайн, за да го твърди? В работата му се показва, че законите на електродинамиката автоматично запазват формата си при лоренцови трансформации. Айнщайн не разглежда механиката в нейната Хамилтонова форма, а в стандартната, класическа форма. В нея остават законите на Нютон по горният списък. Това са три закона за движението, два от които автоматично си съхраняват формата в друга система, остава третият (втори по историческа подредба): F = m.a или F=dp/dt. Останалото е законите за съхранение. Болшинството от тях са свързани с вторият закон на Нютон.
Щеше да знаеш това, ако беше прочел нещо смислено по СТО. Дори съвременната дефиниция на инерциална отправна система гласи: отправна система, в която са валидни законите на Нютон в най-простата им форма. Тази валидност просто означава, че законите са едни и същи - в еднаква форма - във всяка инерциална система. Ако знаеше това, щеше да знаеш да не се бъхташ със "закона" за скоростта v=s/t
Сега предполагам, ще изригнеш, как може така само законите на Нютон да са важните закони. За можене може и е факт, проблемът е защо тази информация ти се губи, и бъркаш закон с дефиниция? И разбира се, най-важното - защо така по селски се опитваш една формула да я разкостяваш за да я получиш в друга отправна система, след като си има легален начин, даващ по-коректен резултат от твоя?
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|
Re: Запазване формата на законите [re: kristofor]
