|
"Както отбелязах, Айнщайн напуска дефиницията на първи постулат, полагайки едната система за неподвижна, а другата за движеща се спрямо нея."
Айде да не се отклоняваме колко криво ти си разбрал Айнщайн? Първият постулат на Айнщайн гласи абсолютно същото, както принципът на относителността на Галилей, легнал в основата на класическата механика, с допълнението, че обхватът му се разширява и на електромагнитните явления.
"Така извежда Лоренцовите трансформации за движещата се гледна точка."
Лоренцовите трансформации имат поне 20 начина на извеждане. Що не опиташ тая неподвижност, дето те е фиксирала, да я замениш с друга табелка? Защото "неподвижност" без "относно" тя няма смисъл в СТО и в изводите на Айнщайн. Какъв беше смисъла да пускаш нова тема, след като нещата от старата не са ти се изяснили изобщо?
"Опитът на Майкелсон, известно е, е поставен на движещата се Земя (система K'), а се наблюдава (изчислява) от неподвижния Етер (система К)."
Леле мале! Ако не си забелязал, Майкелсън е наблюдавал каквото е могъл само от "движещата се" земя. Той е търсел етер, но не го е намерил.
"След това търся резултатите от противоположната гледна точка. За да стигна до тях, премествам интерферометъра в неподвижния Етер, където провеждам същия опит, а го наблюдавам (изчислявам) от движещата се Земя."
Може, но Майкелсън отново е извършил наблюденията от земята. Не е мерил нищо от етера Не вярвах, че един привърженик на теорията на етера може толкова да не познава собствения си материял. Пък си тръгнал тука да се пънеш за СТО да философстваш? Е как ще стане тая работа, като ти липсва основата?
"По въпроса за промяната на масата изхождам от уравнението за общата енергия E=Eпот + Екин и необходимостта от спазване на закона за енергията E=m.c2 . В резултат получавам следните равенства: m=m'.b и m'=m/b (същите се потвърждават и от опита на Толмен и Люис). Т.е. за маса, дължина и време получавам следната комбинация зависимости:
m'=m/b ; L'=L/b ; t'=t/b – движеща се гледна точка K' (3)
m=m'.b ; L=L'.b ; t=t'.b – неподвижна гледна точка K (4) "
Ако се вгледаш в това което си написал, "неподвижна и подвижна" гледни точки нямат смисъл. Кое е неподвижното - наблюдателят, дето се е чучнал на столче и гледа, или поведението на масата относно него? Ако масата е в покой спрямо измервателната система, тя по тези обозначения ще е m. За другата система, в която тази маса се движи, нейната стойност ще е m'=m/b. И обратното, ако имаш подвижна маса с величина m', в системата в която тя е неподвижна, величината и ще бъде m=m'.b. Забележи, важното е не коя система си нарекъл неподвижна, а какво е състоянието на масата спрямо измервателната система, с която я определяш. Състоянието "неподвижност" винаги е обвързано с измервателната система. Табелки, колко пъти да ти разправям? Именно защото не спазваш това правило, по-надолу си овапцал формулите.
Освен това, туй Е=m.c2 не беше ли следствие на Айнщайн? И Толмен и Люис само го потвърждават? А знаеш ли, че при определени условия масата в СТО може да бъде m'=m/b3 (на трета степен)? И то точно при условията за които смяташ привличането в примера по-долу.
И изобщо, оплескал си всичко надолу до неузнаваемост.
Гледай и се учи. Не използваме объркващото те понятие "неподвижност":
Наблюдение в K': F'=G(m'1.m'2)/R'2
Това няма да наречем "неподвижна гледна точка", а ще наречем "гледна точка върху количката" - Нютоновият закон има точно тази форма във тази и всякаква друга системи в класическата физика, ще го има и за наблюдателя на количката. m'1,m'2,R' са масите на покой в тази система на обектите и разстоянието между тях в тази система върху количката, системата К' (така ми хареса да ги обознача с прим, просто табелка).
Какво ще се получи в другата система К, която ще наречем "гледната точка край количката", според технологията която ти се опитваш да ползваш за преобразуване на силата (и която е коренно погрешна според СТО)?
В системата К масите се движат. Подвижните маси в една система се превръщат чрез масата им в покой така: m = m'/b. Ето тук ти е грешката в горната еквилибристика от формули, не си използвал правилната формула в правилната система. Отсечката, свързваща двете маси, в тази система също е подвижна, съответно по-къса от оригинала: R = R'.b. (само забележка: тъй като в примера силата е по посока на движението, масата - според СТО - ще бъде m=m'/b3, но няма да настоявам, че ще се объркаш съвсем).
Като заместим всичко, се получава:
F=G(m'1/b).(m'2/b)/(R'2.b2)=F'/b4
Както виждаш, като пренебрегнем фактът че не можеш да смяташ, резултатът - по технологията която предлагаш няма никакво запазване на формата. И това е естествено, защото не това е начинът да преобразуваш една величина от една отправна система в друга в СТО - за целта си има Лоренцови трнсформации, които се прилагат върху величината като цяло, а не по такъв напълно необоснован начин.
Че си в тотална грешка, лесно може да се види с пример: вземи друга сила, например силата на еластичност, имаш разтегната прижина. Силата е F = k.R, където R е опънатата дължина на пружината. Дори по твоята сбъркана технология и неправомерни "закони за подобие" няма да получиш каквото искаш.
Не ми отговори на въпроса: при наличие нв класическата физика на същото изискване за запазване на формата на законите, защо при примерът ти с dx'/dt' не се запазва тази форма - още там, в класическата физика?
И опитай се да си спестиш недоволството. Посочил съм ти конкретно проблемите, недоволствай срещу автора им. И учудването си също го насочи към него, може пък и да помогне...
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|
Re: Запазване формата на законите [re: kristofor]
