|
|
| Тема |
 Re: Дълго живеещи wormholes? [re: harish_chandra] |
|
| Автор |
futurologist (Футуролог) |
|
| Публикувано | 31.05.14 12:30 |
|
|
|
Да, прав си, това за шварцшилдовите координати е така. Аз просто си представям координатите вътре и вън от черната дупка като две отделни неща, които не е априори ясно дали описват една и съща метрика... не знам как да го обясня, но това според мен е просто гледна точка. Иначе действително времеподобното Килингово векторно поле извън дупката става пространствено вътре. Но някакси това прекъсване на хоризонта на събитията е неприятно и за това за изследването на метриката вън и вътре е по-добре да се вземат примерно координатите на (1) Гулстранд-Пенелеве или Едингтон-Финкълстейн. ((1) (2) ). Аз не съм се съсредоточавал много върху написаното в Уикипидия, така, че може и да греша, но като погледна метриката в кординати (2) примерно, се вижда, че векторното поле d/dv по посока на "времето" v е Килингово. Метриката в тези координати изглежда стационарна. Не знам обаче дали тя не е всъщност статична а просто координатите може би някакси се "въртят" (казвам "въртят" заради 2dvdr). Статичността би следвала от инволютивността на разпределението на ортогоналното допълнение на Килинговото поле. Като се сменят координатите от Шварцшилд в Едингтон-Финкелстейн, ако не съм сбъркал, Килинговото поле d/dt преминава точно в d/dv (т.е. това е едно и също поле в различни координати). В едните, неговото ортогонално разпределение е интегруемо извън дупката, което значи че и в другите координати това също е вярно. Но някак е странно, като се има предвид аналитичността на обектите, интегруемостта на ортогоналното разпределение в координати Едингтон-Финкелстейн да е до хоризонта на дупката, а пък оттам нататък да става неинтегруемо (т.е. "кривината" на разпределението е нулева до хоризонта, а отвъд него изведнъж става ненулева, като се има предвид аналитичността на участващите функции). Разбира се всичко това трбва да се провери и може да се окаже, че има нешо "тънко" което тези разсъждения пропускат. Сигурно е още по-интересно да се проследи и как стационарността на метриката изчезва някъде между черната и бялата дупка които се описват с координатите на Крускал-Шекереш ((3) ). Дали там не се случва някакъв колапс? Това за сега не го знам.
Книгата по числени методи в ОТО която споменах я свалих от либген дот орг (ти сигурно го знаеш този уебсайт или подобен на него). Иначе за пертурбациоанна ОТО просто написах неписах неща като 'General realtivistic perturbation theory" и "Black hole stability" в гугъл. На този сайт примерно има някакви лекции (не съм ги гледал). Ето това е друг линк който ми попадна. Също и (и двете обсъждат стабилност на черни дупки). А пък е една дисертация по въпроса (същата дисертация е и тук ако предния линк не се отваря). За интегруемостта попаднах на тези две статии и , но за тях трябва да имаш май достъп до абонамент (примерно да се логнеш през унверситет). Ако те интересуват и ако случайно нямаш достъп, мога да ти ги пусна през имейл или нещо такова. Аз съм ги свалил.
За линка който даде, не съм го погледнал още, но се надявам да ми остане време.
| |
| |
| 
|
|
