Благодаря за разяснението. Аз разгледах по-внимателно различни координати на Шварцшилдовата геометрия. Както ти отбеляза, координатите на Шварцшилд са статични. Обаче спират до хорионта на събитията на черната дупка. Има други координати (примерно Гулстранд-Пенелеве или Едингтон-Финкълстейн) които преодоляват хоризонта и влизат вътре в дупката, но отиват до центъра и там спират. В тези координати метриката е стационарна, така че отново няма явна зависимост от времето. Явно времеподобното Килингово векторно поле се продължава и в дупката, но не съм проверявал дали ортогоналното му допълнение формира инволютивно тримерно разпределение (по Фробениус) за да направи метриката статична. Поради аналитичността му обаче би било малко странно разпределението извън дупката да е интегруемо, а вътре не. Ама знае ли човек. После примерно координатите на Крускал-Шекереш се продължават до червейна дупка и изглеждат динамични (има явна зависимост на метриката от времето). Разбира се не съм проверявал дали Килинговото векторно поле не се продължава и до там. Както ти казваш, навярно не. Сигурно спира някъде по средата така, че метриката там спира да е стационарна. Може би тук се наблюдава колапс на дупката? За сега така си го представям и някой ден като ми остане време може да седна и да ги проверя тези неща. Ако ти ги знеш, моля сподели.

Въпреки всичко, моделът в статията е статичен. Само на едно място изкуствено се прави параметърът 'а' на функция 'а(t)' зависеща от времето. Ти имаш ли представа за каква неустойчивост се говори в статията? По принцип, като се говори за червейни дупки за каква неустойчивост става въпрос? Метрика която описва колапс на дупката с времето или пертурбациите на метриката имат кратко-живееща дупка? Иначе аз намерих един-два текста онлайн които обсъждат пертурбации на метриката. Може би ще им хвърля едно око за да добия представа за какава методология става въпрос.

Относно твоя интерес към динамичното формиране на черни дупки, червейни дупки и други подобни структури, разглеждал съм една книга по числени методи за обща теория на относителността (мисля че се казва Numerical Relativity: Solving Einstein’s Equations on the Computer, със сигурност има и други подобни) и съм слушал един доклада по въпроса. В тях хората реализират числени схеми за моделиране на уравненията на Айнщайн, пишат ги на компютри и получават числени симулации на неща като колапси на звезди до черни дупки, орбитиращи двойки от неутронни звезди и черни дупки, сблъсаци на тежки обекти и какво ли още не. Гравитационни вълни също. Примерно един от тестовете на тези методи е решението на Опенхаймер-Снайдер за колапс. За формиране на червейни дупки обаче не знам дали са правени числени симулации. На мен ми е интересно да науча повече по въпроса. Иначе точни аналитични решения включващи странни, нетривиални колапси е сигурно много трудно да се намерят, тъй като интегруемостта на уравненията на Айнщайн е трудна работа (рядко срещано явление). Виждал съм статии по интегруемост, но те винаги предполагат две независими Килингов векторн полета (дали не бяха даже и в инволюция). И ако едното от тях е времеподобно, веднага ознчава нединамична метрика.