|
Тема |
Re: Дълго живеещи wormholes? [re: harish_chandra] |
|
Автор |
futurologist (Футуролог) |
|
Публикувано | 27.05.14 01:14 |
|
|
Аз знам един случай когато от физиката се стига до геометрия с червейна дупка - решението на Шварцшилд се продължава аналитически от черна дупка до червейна такава.
Да, разбирам това което казваш. Общо-взето този вид теми са малко в стил 'reverse engineering'. Въпреки това аз го намирам за забавно. Тръгваме от дупка с желана геометрия и гледаме какъв тензор на стрес-енергия-момент се получава и какви трябва да са му свойствата и оттам евентуално каква материя и какво нейно разпределение го поражда.
Доклокото ми стана ясно от статията, новото като че ли е изследването не само на радиуса 'а' на дупката като параметър на модела, но и нейната дължина 'L'. Явно като увеличим дължината на дупката 'L' можем да си позволим и по-голяма стйност на 'а' и пак да получим ефект на Казимир, който да задържи дупката достатъчно дълго за да премине геодезична през нея. Разбира се удължаването на дупката тогава значи и увеличаване на разстоянието от единия край до другия, което разваля ценността на дупката, тъй като може да се окаже, че в крайна сметка пътят през нея не е чак толкова кратък, колкото ни се иска.
Това което не разбирам например е защо тия дупки са 'нестабилни' и 'колапсират', при условие че метриките все са статични, следователно не зависят явно от времето. Тогава откъде следва че се разпадат (не живеят дълго)? Ако някой обясни това, ще съм му благодарен. Едно нещо ми идва на ум, че примерно 'стабилност' може да значи поведението на метриките-решения 'близки' до статичната (които най-вероятно не са стационарни, симетрични или дори синхронизируеми) с течение на времето се доближават до стационарната. Това е нещо като стабилността по ляпунов на периодична траектория или на равновесна (неподвижна) точка на динамична система. Само дето не мога да си представя дали такъв анализ е въобще възможно да се направи (звучи като доста тежко изследване). Даже тая червейна дупка на Шварцшилд не разбирам защо е нестабилна при положение че е статична.
И интересно, 'конформният' фактор A(z) = sqrt(L^2 + z^2) - L + a не е ли малко произволно избран? Не можа ли примерно всичко да стане и с A(z) = (L^n + z^n)^{1/n} - L + a? Такава геометрия дори още по-добре приближава правия тримерен цилиндър с константен радиус A(z) = a.
|
| |
|
|
|