Хвърлих един поглед на статията, но ми е трудно да преценя какво точно различава тази от многото други подобни за да бъде отразена в новините. Някой, който е навътре в нещата може да обясни. Предполагам заглавието за дългоживеенето е това което отличава тази от другите но не мога да преценя. Сигурен съм, че в една от цитираните статии има конструкции на червиеви дупки, през които светлина и масивни частици могат да преминават без да срещат екзотична материя.

Едно нещо което ми прави впечатление, и което е валидно и за тази статия, е че във всички разглеждани червиеви дупки (може да греша разбира се) се процедира от геометрията към физиката. По-точно започва се с желаната геометрия и чрез урвненията на Айнщайн се намира тензора на енергията и от там се правят изводи за материята която поражда тази дупка. Но не съм вижда обратния подход (по-правилно изглежда този да се нарича обратен а другия прав но както и да е). Да се започне с разпределени на материя, някакъв процес, и от там чрез уравненията да се намери геометрията и свойствата. Поне това изглежда по естествено, но предполагам и по трудно. Един вид да се намери нещо, макар и много идеализирано, подобно на колапса на Опенхаймер-Снайдер.

Не съм сигурен дали се изразявам добре, за това ще дам аналогия с нютоновата механика. Мога да започна с произволна крива в пространството, да намеря ускорението и, и от там чрез уравнението на Нютон да намеря каква сила би накарала частица с единична маса да се движи по дадената крива. Което изглежда като тръгване от отговора и намиране на сила която да води до този отговор. По-естествно би било да се тръгне от сила и от там, пак чрез уравнението на Нютон, да се намри траекторията.