Понеже линка нещо не се отваря, копипействам част от съдържанието на материала.
Това, което следва, е история за една от най-важните физични константи - константата на Планк. Историята започва на 19 октомври 1900 г., когато немският физик Макс Карл Ернст Лудвиг Планк (1858 – 1947, Нобелова награда по физика за 1918) представя отгатнатата от него коректна формула за спектралното разпределение на лъчението на абсолютно черно тяло. Въпреки че откритието е представено на членовете на немското физическо дружество, никой, включително и авторът, не е в състояние по това време да изведе формално новия резултат. Два месеца по-късно, на 14 декември 1900 г. по време на подобна лекция в Берлин, Планк обявява едно решение на този проблем. Това решение обаче изисква да се използва един революционен постулат за поведението на атомите в една кухина (абсолютно черното тяло). Именно, всеки от атомите, трептейки с честотаn, може да погълне само енергия, целочислено кратна на определено количество енергия E = h n, което Планк нарича квант на енергията. За новата фундаментална прироодна константа се възприема буквата h. Датата 14 декември се възприема от цялата физична общност по света като рождена дата за ноова ера във физиката - ерата на квантовата физика. С течение на времето новата константа навлезе във всички квантови изрази и уравнения и ние ги разпознаваме като такива тъкмо по присъствието й в тях.

Смисълът на h
Константата на Планк играе две основни роли в квантовата физика. Тя е мярка за стъпалото за квантуване, чиято стойност се определя от числената стойност на h. Освен това тя комбинира едно типично вълново свойство, каквото е дължината на вълната l, с едно типично корпускулярно свойство - импулсът р на една частица. Това се вижда от прочутата формулаl= h/p, предложена през 1924 г. от френския физик Луи де Бройл (Нобелова награда по физика за 1929 г.).
Размерността на h е енергия по време, т.е. в SI единицата за h е J.s (джаул по секунда), което същевременно е и единица за величината действие, както и за ъглов момент. Първата числена оценка за h е дадена от самия Планк и възлиза на h = 6,55.10-34 J.s. През 1914 г. американският физик Р.Миликан (Нобелова награда по физика за 1923 г.) за пръв път определя стойността на h, като използва фотоефекта. Неговият резултат е h = 6,627.10-34 J.s. От тогава тази величина е определяна многократно с използването на все по сложни и по-сложни техники.
Във връзка с това е съществено да се отбележи едно важно събитие, което става през 1969 г. През тази година бе създадено така наречената CODATA - група за определяне на фундаменталните константи, чиято задача е да осигури възможно най-точните стойности на природните константи. Първата международно призната група от такива величини се появи през 1973 г., а последната бе докладвана през 1987 г. В доклада на групата имаме h = 6,626 075 5(40).10-34 J.s, което трябва да се чете като h = 6,626 075 5 ± 0,000 004 0). 10-34 J.s и което за сега е препоръчителната стойност. За пълнота може да споменем една съвсем скорошна (1998 г.) стойност: h = 6,626 068 91(58).10-34 J.s, където, както при предишната оценка, цифрите в скоби представляват едно стандартно отклонениена грешката в последните цифри на дадена стойност.
Познаването на точните стойности на фундаменталните константи може да се използва в много както научни, така и технологични приложения. Едно добре познато приложение включва използването на Нютоновата гравитационна константа G , на скоростта на светлината с и на h, за да се определят границите на приложимост на все още неизвестната квантова (h), релативистична (с) теория на гравитацията (G). Това може да се направи като по следния начин се конструират три величини с размерност съответно дължина, маса и време, известни като Планковски единици: