|
|
| Тема |
 Превключваем магнитен бариер |
|
| Автор |
grg (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 13.04.14 22:19 |
|
|
|
Представяме си цилиндричен магнит, цилиндрична феромагнитна сърцевина със жица намотана на нея, и тънък диск със свръхпроводящо покритие с дебелина един или няколко микрона. Диска има също пътечки-жици за награване,с подобна дебелина или по-малка, електро-, но не и топло- изолирани от свръхпроводника. От външната страна на свръхпроводника имаме тънък слой топло-изолатор, за да не се охлажда веднага свръхпроводника като го нагреем. (Но да се охлажда относително бързо). Диска е потопен в охладител. Също така електронна схема, която периодично да включва, и изключва тока по нагревателните жици. Магнита и сърцевината са един до друг на малко растояние, и в процепа стои диска. Когато свръхпроводника е нагрят, магнитното поле минава от магнита към сърцевината. Когато свръхпроводника е истинал, магнитното поле на магнита не минава в сърцевината заради ефекта на майснер. (минават само незначително количество магнитни линии които заобикалят диска). По този начин, като превключваме свръхпроводника периодично, създаваме променливо магнитно поле във сърцевината. Което води до индуциране на ток в намотаната на нея жица.
Понеже обема на свръхпроводника е много малък, ще харчим по-малко енергия за нагряването му отколкото получаваме електрическа енергия. Като увеличаваме линейните размери по k, освен дебелината на диска, енергията на магнитното поле се увеличава със k^3, защото е пропорционална на обема. А енергията за нагряване се увеличава само със k^2, защото покритието на диска расте само в две измерения!
| |
| |
| 
|
|
