То всичко омръзва в крайна сметка. Важно е каква е ползата от него.

При судокуто има стратегии, които са ограничени. При трудните варианти, които съм дал, не става със стратегии - след като се изчерпат винаги стигаш до ситуация, в която задължително трябва проява на креативност. То е почти като да играеш шах, но само един човек. Започваш да изследваш варианти с ходове напред, връщаш се като откриеш противоречие и продължаваш по друг начин. Аз съм стигал до помнене на варианти с 11 хода напред (затова е гот да не ги пишеш, адски добре тренират паметта и координационното мислене - приближава се почти като да играеш шах наум, без да гледаш дъска). Ако си опитвала да играеш шах с друг човек, без да гледаш дъската, след като се престрашиш (щото тая бариера я има, че няма да можеш, кой си ти та така да правиш и подобни глупости), чувството е невероятно. Почти така и при тези судокута с повишена трудност :) Е, има и наистина костеливи, няколко съм ги мислил по 5-6 дена, ама са изключения - важното е да не ги претупваш за бройка. Затова и тези с по-малка сложност, дето се минават със стратегии, не са интересни и омръзват.

O, insense imbecile!... (Paisius de Hilendar)