Не, не е взаимстван от Максуел.

Уравненията на Максуел описват нещата в дадена избрана отправна система, и в тази система скоростта на светлината има определена стойност. Имаме вариантът на Айнщайн - тази стойност да е една и съща в различните отправни системи. Имаме и вариантът на Лоренц (Максуел не се е замислял за варианти, починал е преди да възникне този въпрос) - уравненията на Максуел са валидни само в една отправна система, тази на етера - само в тази система константата, участваща като скорост на светлината, има определената стойност според уравненията. Във всички други отправни системи те няма да са верни, ще има към тях едни поправки, много малки, но потенциално ако бъдат измерени, ще може да се определи абсолютното движение.

Вариантът предложен от Айнщайн върви заедно с неговият принцип на относителността. При тази ситуация, уравненията на Максуел остават валидни във всяка отправна система без никаква промяна - в тях изначално е вградена релативистската философия, те се преобразуват според лоренцовите трансформации. На Айнщайн му остава да преправи механиката и кинематиката, за да се съгласуват с философията на Максуеловата електродинамика.

Лоренц се опитва обратно, да запази кинематиката и електродинамиката, макар и неуспешно. Налага му се да въведе скъсяване на дължините (без промяна на времевите интервали). Тоест въвежда частично част от свойствата на СТО. Експериментите през 30-те години, които ясно показват, че и времевите интервали търпят промени, са началото на доказателствата срещу лоренцовият вариант.

Появява се и балистичната хипотеза на Ритц, който променя уравненията на електродинамиката, така че скоростта на светлината се мени в различните отправни системи, но светлината така се разпространява, че опитът на Майкелсън и Морли дава нулев резултат. Това всъщност е най-устойчивата конкуренция на СТО, и се опровергава експериментално едва 60-те години на миналия век.

Както виждаш, имало е много варианти, постулатът на Айнщайн се оказва най-радикалното и същевременно най-простото решение. Защото не засяга електродинамиката, която вече е била набрала много точни измервания, а засяга само кинематиката и механиката, за които няма резултати при високи скорости. Човекът е уцели десятката.

Ако човек навлезе в СТО, ще открие още един неявен постулат.
Това е допускането, че щом системата А установява, че системата В се отдалечава с определена скорост, то и системата В ще определи отдалечаването на А със същата по величина скорост. Това не е ли малко странно, след като вече сме стигнали до допускането, че времевите интервали и размери не са еднакви за двете системи? Допускането, че така измерените скорости в двете системи са еднакви решава много проблеми и опростява много вида на математиката на СТО. Но дали е задължително необходимо, или е просто неявен постулат? :)

O, insense imbecile!... (Paisius de Hilendar)