Ако се вгледаш във формулата на Айнщайн, която се опитваш да "преосмисляш", разстоянието, участващо в числителя, е пътят който светлината изминава между две координатни точки. Самото понятие "координатна точка" няма движение в отправната система, то е маркер, един тип неподвижност. Местят се обекти, не координатни точки. Затова дефиницията, написана с формулата, има смисъл на скорост спрямо неподвижни обекти в съответната ИС. И твоята интерпретация неправомерно я разширява за всякакви обекти. От където лавината тръгва главоломно надолу към кашата.

Ето тука Айнщайн описва това разстояние :

Последнее можно установить,
вводя определение, что «время», необходимое для прохождения света из A в B,
равно «времени», требуемому для прохождения света из B в A. Пусть в момент
tA по «A-времени» луч света выходит из A в B, отражается в момент tB по «B-
времени» от B к A и возвращается назад в A в момент t'A по «A-времени».

Може ли от координатен маркер да бъде излъче лъч светлина ? Може ли от координатен маркер да бъде отразен лъч светлина.

Айнщайн говори за реални предмети , като източник на светлина и огледало например. Тези реални обекти може да са неподвижни в отправната ни система, но може и да са подвижни. А разстоянието м/у тези реални обекти се изразява чрез АВ отсечката.
Къде виждаш в статията или споменати от мен координатни точки при описанието на конкретен пример ?
Виждаш ясно от самата статия че Айнщайн описва съвсем наглядно и ясно мисления опит безникакви координтни точки и др. подобни.
Айде да не въвеждаш допълнителни понятия и недоказани следствия от тези понятия.
Има оригинална статия , да я коментираме нея.

Все още не е ясно от къде се е получило твърдение за константност на скорост на светлината.

Markup