"Даже и да пренебрегнем естествените флуктуации и неточности в хода на всеки часовник, даже да ги приемем за идеални, и измерващи съвършено точно локалното време на часовника, то пак не мога да се съглася с такава постановка. Защото тя предполага (на английски точната дума е imply) някакво всеобщо време, а такова няма."

В случая говорим за всеобщо време в рамките на една отправна система. Ако ти имаш възможност да свериш по показания два раздалечени (и изправни), но взаимонеподвижни часовника, то техните показания - по дефиницията на сверяване - във всеки момент ще бъдат едни и същи. Вече на тази основа имаш едновременни събития - събитието 'цъкане на часовника в 14:05 часа" за часовника в едната точка и събитието 'цъкане на часовника в 14:05 часа' за часовника в другата точка ще бъдат едновременни. Защото такава разнесена система от синхронно вървящи и сверени часовници дефинира понятието 'общо време' за цялата отправна система. Изграждането на такава система е възможно - поради симетриите на пространството в една ИС часовниците във всяка точка ще цъкат с една и съща скорост (всички точки са равноправни при хомогенно пространство), а сверяването им със светлинен сигнал с константна скорост (както е в СТО) не е никакъв проблем.

На база на това общо време имаме вече дефиницията на 'момент'. Това е събитие, при което всички часовници имат едно и също показание в тази отправна система. След тази дефиниция получаваме следващата: две събития са едновременни, когато се случват в един и същи момент (забелязваш, вече няма нужда да се споменават конкретните часовници). От тук нататък, стъпвайки на това общо време, можем да правим физика, като съпоставяме моментите на различни събития, случвайки се на различни места. Чрез общото време разширяваме 'локалното време' за света, описван от инерциалната система.

Цялата тази процедура е добре разгледана от Айнщайн в началото на основоположната му статия "Към електродинамиката на движещите се тела...", аз само накратко преразказвам логиката на нещата.

Вече друга инерциална система, построявайки си общо време по същата процедура, за да може да опише и тя физиката, получава стойности за моменти и продължителности такива, че те се свързват със стойностите получени в първата ИС чрез законите на СТО. И ние наоколо вече сме достатъчно отдалечени от тази база, подразбираме общото време като първично присъщо свойство, и дискутираме самите закони на СТО и техните следствия.


След като имаме едновременни събития за цялата вселена в тази отправна система - тъй нареченият момент (например в 14:05 по ръчния ми часовник всички часовници от системата за общо време във вселената трябва да имат едно и също показание, да дадат това показание в един и същи момент, т.е. събитията случващи се с промяната на показанието на всички часовници ще са едновременни) защо в този момент да не може да се случи и събитието 'пуф', всички обекти да гръмнат едновременно? Какво пречи на условието да е възможно вярно? Аз не виждам някаква причина за това.

Правилно, всяка система си е за себе си, но условието е за едновременен 'пуф' в рамките само на една конкретна инерциална система. Как ще се развие това 'пуф' за другите системи ще покажат законите на СТО, тъй като общото време в тези системи, макар и изградено на един и същи принцип, е различно по отношение на общото време на другите системи.

Забележи, това което ти наричаш 'локално време', аз наричам 'общо време'. И двете времена са тъждествени в рамките на една отправна система, и не съвпадат с локалното (или общото) време на друга отправна система. Което не пречи да имаме едновременни събития и още много други неща.

За парадокса на близнаците, не му е мястото в тази тема, там нещата са по-различни. Ако те вълнува, може да формулираш проблем в друга тема.

O, insense imbecile!... (Paisius de Hilendar)