Доколкото се разбира от условието, твърдението:
"Имаме перон с начало и край, равен по дължина с началото и края на движещ се влак."
е валидно в системата на влака (поради твърдението малко по-долу: "...падат едновременно за наблюдател от влака, два тампона със боя , и бележат дължината на влака, съвпадаща със дължината на перона."). Това за уточнение.

Тоест за системата на влака, двата тампона са паднали едновременно и в двата края на перона.

За наблюдателят на перона, както правилно си забелязал, влакът ще е по-къс от перона. И тампоните няма да паднат едновременно поради относителността на едновременността. Първо ще падне задният тампон, след като влакът влезе в перона и задницата на влака се изравни с входа на перона. След известен интервал ще падне предният тампон, когато предницата на влака се изравни с другия край на перона. Както и в другата система, тампоните са точно по краищата на перона, т.е. взаимното разположение на краища на перон и тампони ще е едно и също (не се и очаква друга ситуация).

Защо точно така се получава, показват точните сметки. Но в такива случаи има едно емпирично правило, резултат от такива сметки: когато наблюдател се движи по линията, свързваща две едновременни в друга отправна система събития, в неговата система първо се случва събитието, което е по-напред по посоката на движение. В нашият случай това е приложимо за наблюдателя на перона: той се движи спрямо влака (за който са едновременни двете събития) по посока от началото на влака към края му. По тази причина първото събитие за неговата система (перона) ще се случи в края на влака, следващото - в началото на влака.

Един от най-добрите примери, които демонстрират относителността на едновременността без да се ползуват формулите на СТО, е примерът с перона и влака на Айнщайн, със светкавиците. Иначе в горният пример без сметки няма как да се мине.

Per warez ad scientiam