"Да, но в системата, в която обектът е НЕподвижен, часовникът му ще отброи точно толкова, колкото и часовникът на Земята, в системата, в която пък тя е НЕподвижна. Тоест, след като от момент 0 имаме два сверени и синхронизирани идеално точни часовника, всеки от тях ще цъка в своята си система със същото темпо, с което ще цъка и другият в неговата си система. И така ще е во веки веков... или до края на света"
Ще отброи до кое събитие?
Само броенето не е достатъчно. Часовниците измерват интервал. Интервалът се ограничава от събития. Можем да сравняваме интервала между две събития, определен в различни отправни системи. Ако двете събития в едната система протичат в една и съща координата, СТО дава формула, която свързва двата интервала в двете системи:
Сега погледни формулата: ако в едната система интервалът е 1 (секунда, година, квинтилион години), в другата пак толкова ли е? Не. Това опровергава твърдението ти, нали?
Изобщо, терминът "темпо на цъкане на часовник" в другата система няма голям самостоятелен смисъл, все едно да използуваш подвеждащият жаргон "скорост на времето". В предната част на темата дадох един пример с двойки часовници в двете системи, който показва точно тази особеност на поведението на един часовник - че показанието му зависи не само от изтеклото време, но и от геометрическото му място в отправната му система.
"И по условието:
Часовникът на обекта, НО подвижен – в системата на Земята – отброява в нейната система 1 година, докато неподвижният в същата система часовник на Земята отброява квинтилион години.
Поради което пък следва и обратното:
Часовникът на Земята, НО подвижен – в системата на обекта – отброява в неговата система 1 година, докато неподвижният в същата система часовник на обекта отброява квинтилион години. "
Тук пропускаш най-важното: до кога отброява съответният часовник? Трябва да има общо ограничение за двата часовника, за да можем да им сравняваме измерените от тях стойности, и това общо ограничение е едно и също събитие. Но тогава е в сила формулата по-горе, която казва нещо по-различно: ако земният часовник измери интервал време до събитието квинтилион години, часовникът на обекта ще измери интервал 1 година. И това независимо кой часовник и коя система разглеждаш за подвижна и коя не - връзката мецду двата интервала е двупосочна.
Изразът "локално време" е съвсем коректен, използва се масово и спестява неяснотата на обясненията с много думи :)
"Всъщност в края на тази 1 година време на обекта – в системата на Земята – за самата Земя в същата, в нейната, система няма да изминат (и съответно милиардна част от секундата земно време), а именно споменатите в условието квинтилион години, поради което вселената изчезва (по условие). "
Отново изпускаш до кое събитие става дума. Не забравяй формулата, дето съм споменал в началото. При определена ситуация тя е съвсем валидна - между две определени събития интервал от 1 година по часовника на обекта ще се равнява на интервал от милиардна част от секундата за земята. Но виждаш по същата формула, че между други събития, интервал от 1 година по часовниците на обекта ще е равен на интервал от квинтилион земни години. Причината за това обясних в предната тема в задачата, в която имаше часовници по двойки.
Парадоксът, който дискутираме тук, лежи в основата си на подмяната на крайните събития в двата случая. Тоест лежи на 'рефлекторното' използуване на формулата по-горе, без да се съобразява за кои събития става дума. Подвеждане на събеседника, един вид. Всички 'парадокси' в СТО почиват на тази основа - представата за абсолютно време, идваща от класическата физика, не е толкова придирчива към избора на двойките събития, с които се формират интервалите време, както СТО. В случая на тази задача объркването идва допълнително от факта, че 'изчезване на вселената' е множество събития, и фактически имаме произвол за събития в системата на обекта - в зависимост от избора на събитие за 'край на вселената' в неговата отправна система ще протече интервал от 1 милиардна до 1 квинтилион години по земният часовник.
Per warez ad scientiam
|