|
Гери, според мен БОО е напълно прав.
/Предварително се извинявам за многословието и за прекалено честото използване на BOLD, но просто искам да се разберем най-сетне!/
И така. Имаме бързо движещ се с постоянна скорост спрямо земята обект, изстрелян от земята. Приемаме момента за изстрелване за 0. Скоростта на обекта спрямо земята е такава, че според СТО, за един квинтилион земни години часовникът на обекта ще отброи 1 година.
Да, но в системата, в която обектът е НЕподвижен, часовникът му ще отброи точно толкова, колкото и часовникът на Земята, в системата, в която пък тя е НЕподвижна. Тоест, след като от момент 0 имаме два сверени и синхронизирани идеално точни часовника, всеки от тях ще цъка в своята си система със същото темпо, с което ще цъка и другият в неговата си система. И така ще е во веки веков... или до края на света
Например:
Часовникът, НЕподвижен в системата на обекта, отброява квинтилион години.
Часовникът, НЕподвижен в системата на Земята, също отброява квинтилион години.
И по условието:
Часовникът на обекта, НО подвижен – в системата на Земята – отброява в нейната система 1 година, докато неподвижният в същата система часовник на Земята отброява квинтилион години.
Поради което пък следва и обратното:
Часовникът на Земята, НО подвижен – в системата на обекта – отброява в неговата система 1 година, докато неподвижният в същата система часовник на обекта отброява квинтилион години.
А при това положение:
Имаме обаче ограничаващо условие. След един квинтилион земни години вселената престава да съществува, казва 'пуф' и изчезва. По часовника на летящият обект това трябва да се случи след 1 година негово локално време (според данните по-горе).
Първо, не знам дали изразът "негово локално време" е правилен. Май ще е по-ясно, ако кажем:
"По часовника на летящия в системата на Земята обект това трябва да се случи след 1 година негово време в тази /на Земята/ система (според данните по-горе)."
И по-нататък:
НО, тук възниква парадокса. Според СТО земята се движи спрямо обекта със същата огромна скорост, и коефициентът за забавяне на времето на земята спрямо това на обекта трябва да е същият. Тоест за 1 година по времето на обекта, на земята трябва да измине някъде към 1 милиардна част от секундата, нали така?
Или по-точно:
Тоест за 1 година по времето на обекта, на земята – в неговата /на обекта/ система – трябва да измине някъде към 1 милиардна част от секундата, нали така?
Да, ОБАЧЕ в това, което си казал като заключение, няма логика:
Но в края на тази 1 година време на обекта (и съответно милиардна част от секундата земно време) вселената изчезва (по условие), което, пак по условие обаче, трябва да се случи след 1 квинтилион земни години. Парадоксално, нали?
Всъщност в края на тази 1 година време на обекта – в системата на Земята – за самата Земя в същата, в нейната, система няма да изминат (и съответно милиардна част от секундата земно време), а именно споменатите в условието квинтилион години, поради което вселената изчезва (по условие).
"... милиардна част от секундата земно време" е подвеждащ израз. Тази милиардна част от секундата не е "земно време", а времето, което отброява часовникът на Земята в системата на обекта, докато неговият часовник, пак в неговата система, отброява 1 година.
НО тази 1 година, отброена от часовника, НЕподвижен в системата на обекта, съвсем не е "онази" 1 година, отброена от същия часовник, само че в системата на Земята, където той е подвижен!!! Така че "в края на тази 1 година време на обекта (и съответно милиардна част от секундата земно време) вселената изчезва (по условие)" никакво изчезване на Вселената няма да има нито в системата на обекта, нито в системата на Земята. И твърдението ти не е "парадокс", а най-обикновена логическа грешка.
|
Re: "Парадокс" или просто логическа грешка? [re: Герисъм]
