В отговор на:

---

В темата за масата на фотона изкристализира една любопитна версия на "парадокс" в СТО от класа 'парадокс на близнаците'. Любопитно ми е, след толкова дъвкане тук на тази теория, дали някой има идея как се разрешава този парадокс (идеята че това показвало, че СТО е невярна не е решение!).

И така. Имаме бързо движещ се с постоянна скорост спрямо земята обект, изстрелян от земята. Приемаме момента за изстрелване за 0. Скоростта на обекта спрямо земята е такава, че според СТО, за един квинтилион земни години часовникът на обекта ще отброи 1 година.

Имаме обаче ограничаващо условие. След един квинтилион земни години вселената престава да съществува, казва 'пуф' и изчезва. По часовника на летящият обект това трябва да се случи след 1 година негово локално време (според данните по-горе). НО, тук възниква парадокса. Според СТО земята се движи спрямо обекта със същата огромна скорост, и коефициентът за забавяне на времето на земята спрямо това на обекта трябва да е същият. Тоест за 1 година по времето на обекта, на земята трябва да измине някъде към 1 милиардна част от секундата, нали така? Но в края на тази 1 година време на обекта (и съответно милиардна част от секундата земно време) вселената изчезва (по условие), което, пак по условие обаче, трябва да се случи след 1 квинтилион земни години. Парадоксално, нали?

Някакви смислени идеи?"

Per warez ad scientiam

---

В отговор на:

---

Именно, краят на вселената не е събитие - не се случва на едно място. Това е добра демонстрация, че разглеждането на вселената като обект не е коректно в много ситуации. И като добавим относителността на едновременността на тези събития (краят на вселената), както прекрасно си забелязал, по тази причина, сметките в условието са спрямо различни събития.

Не трябва да забравяме, че съотношението между интервалите време в СТО, което ползваме, е валидно само за интервал между две общи събития, определен в различните отправни системи. Това е част от уловката, на която стъпва парадокса.

Земята обаче мери квинтилион години по две събития, настъпващи на нейната координата но разделени във време, докато обектът мери 1 година между две събития, хем разделени по време, хем и с голямо пространствено разстояние.

Съпоставянето на двата интервала (измерени между различни групи събития) и води до парадокса :) В този смисъл обектът ще спре да съществува (по собственото си време 1 година след тръгването си), но земята ще продължи да живее още дълго в неговата отправна система преди за нея да настъпи краят на вселената. И върху това вече могат да се направят точни сметки, дето да покажат че парадокс няма, но и това е достатъчно да покаже корена на 'парадокса' - относителността на едновременните събития (в случая свързани с края на вселената, 'пуф') :)

Per warez ad scientiam

---