"Краят на Вселената - Голямото "пуф" - би настъпил вследствие на разширяването на Вселената, когато то достигне до някаква критична стойност. А ако се позовем на прословутата аналогия с балона и залепените върху него монети, много лесно можем да си представим какво би станало с този балон /респективно с Вселената/ и монетите /галактиките/ в момента на "спукването". Какви относителни времена и пространства би имало след този момент? Според мен - никакви. "

Но тази представа идва от състоянието ни на неподвижност с балона (както го наблюдаваме отвън). То и аз по условие съм заложил същото - за един определен наблюдател (земята в примера) всичко става по същият начин. Но именно относителността на едновременността ще доведе до друга гледна точка за подвижен наблюдател. Тоест за сега примерът ти илюстрира едната част от задачата само.

Цитатът от Брайън Грийн разглежда същото състояние - една избрана система часовници. НО, никой не е отрекъл СТО (и Брайън Грийн също), която твърди, че друга, подвижна система спрямо тази, ще вижда едновременните събития в първата като неедновременни. Именно което аз използвам в парадокса. Няма противоречие, какъвто и отчет на времето да си измислиш.

Per warez ad scientiam