И така. Имаме бързо движещ се с постоянна скорост спрямо земята обект, изстрелян от земята. Приемаме момента за изстрелване за 0. Скоростта на обекта спрямо земята е такава, че според СТО, за един квинтилион земни години часовникът на обекта ще отброи 1 година.

Имаме обаче ограничаващо условие. След един квинтилион земни години вселената престава да съществува, казва 'пуф' и изчезва. По часовника на летящият обект това трябва да се случи след 1 година негово локално време (според данните по-горе). НО, тук възниква парадокса. Според СТО земята се движи спрямо обекта със същата огромна скорост, и коефициентът за забавяне на времето на земята спрямо това на обекта трябва да е същият. Тоест за 1 година по времето на обекта, на земята трябва да измине някъде към 1 милиардна част от секундата, нали така? Но в края на тази 1 година време на обекта (и съответно милиардна част от секундата земно време) вселената изчезва (по условие), което, пак по условие обаче, трябва да се случи след 1 квинтилион земни години. Парадоксално, нали?

Ми на това доказва бъркотията в СТО, значи след 1

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите