Но чрез тези гънки на пространството се пренася енергия, демек информация, и скоростта на този пренос е като на материален носител. Щом имаме енергия, самите "гънки" играят ролята на форма на материята. Тук изпъква видимо уравнението на Айнщайн, свързващо двупосочно гънките и материята - където има материя, ще има и гънки, и обратното естествено. А щом се разпространява материя - в каквато и да е форма - скоростта на светлината си е граница както трябва.

Нещата не са толкова прости колкото се опитвам да обясня.
Уравненията на Айнщайн свързват материята с една сравнително статична кривина на пространство-времето, за нея имаме еквивалентност: където има материя, има и кривина. Ако махнем разпределената материя обаче, в първо приближение (щото са нелинейни, демек при маалки амплитуди на вълната) уравненията се свеждат до уравнение с формата на класическото вълново уравнение - демек дават решения на разпространяваща се със скоростта на светлината кривина без разпределена материя в пространството. Подобно решение имаме и когато се смята как влияе на геометрията разпространяващ се електромагнитен импулс. Тоест, ако имаме материя движеща се със скоростта на светлината, тя няма да създава статична кривина. Гравитационните вълни са такъв случай. И щом пренасят енергия, както електромагнитното лъччение, можем да ги наречем че имат някакъв материален носител. И като всеки такъв се ограничават от скоростта на светлината.

Per warez ad scientiam