Не можах да го изчета сериозно цялото честно казано, но по прочетеното и коментарите тук оставам със следното впечатление (което не е от сега де):
Част от учените - особено англосаксонските - винаги ги влече на тема мистика и религия. От там и "креационизма", и "неизчислимата програма", и други подобни "научни" теории, намирисващи в крайна сметка на някаква висша намеса. Господ, извънземни.... квот се сетиш. Недостатък на ограничения ум и наслоените религиозни предразсъдъци.
Ако разумът е наистина нещо само вградено от някъде свише, то защо е различен при различните индивиди? Нещо повече - погледни намираните от време на време тук-там "мауглита". Всичките опити да бъдат вкарани в съвременно ниво на разум и цивилизованост са неуспешни. Остават на ниво полуразумни животни. Разум е почти незабележим при тях, в смисъла в който ползваме думата.
В противен случай би трябвало да наречем разумни почти всички висши бозайници - като почнеш от котките и свършиш до приматите. Апропо - дори приматите се "дресират" по-лесно и по-добре от мауглитата. Научават се да ползват тоалетна, да правят причинноследствени връзки, да решават задачи, да правят връзка (и разлика) между образ и реален предмет, да ползват речник от няколкостотин думи дори.
Т.е. разумът не е първоначално крайно заложен нито от някакъв измислен господ, нито от невронни връзки на 100%, а се развива вследствие на средата. Последното вече може да се смята доказано с приматски опити, които показват и доказват обмен на информация и обучение в "нови технологии" между отделни групи при техни срещи.
В крайна сметка смятам, че наистина е необходимо някакво количествено натрупване на, но само по себе си то не е достатъчно. И ако има такъв количествен праг, то задачата (и програмата) става изчислима и решима.
От там - за да има ИИ, трябва да има не само количество връзки. Само с брой елементи не става. Но - не е и необходимо да има господ, за да има разум.
|