Зависи колко плътно е магнитното поле по остта на магнита (соленоида) и каква е инертността на зареденото тяло:

При достатъчно бавно въртене на магнита, преминавайки полюса край заряда, ще го приведе в кръгово движение около магнитните линии и заряда ще бъде захванат в това движение около продължението на остта на магнита. Т.е. заряда ще остане срещу първия преминал край него полюс. Обяснявам защо: Това е поради стремежа на заряда да не пресича магнитния поток по остта на магнита. Неговата инертност (маса) се сравнява с градиента на плътността на магнитния поток и от това зависи дали ще бъде задържан като геврек на овчарска гега.

При достатъчно бързо вътрене на магнита заряда ще се завърти по отворена спирала и след това ще продължи по инерция на някъде...

Но заряда и преди да дойде полюс близо до него, взаимодейства с магнитния поток, преминаващ през екватора. Ако зареденото тяло е с инертността на електрон или протон, то изобщо няма да чака, докато полюс премине челно край него за да се надене и завърти в полярната шапка на магнита, а ще се задвижи по екваториалната равнина и евентуално по-късно след някой друг период ще падне в някоя от полярните зони. Това е поведението на слънчевия вятър и формирането на Аурелия-Буреалис.

При голяма инертност, зареденото тяло ще се влияе все по-слабо с увеличаване на ъгловата скорост на магнита. То ще бъде интегратор на полу-периодите на импулсите. Но то няма да се колебае около статичен център. Центърът на неговото колебание ще натрупва отместване, като фазата на осцилатор, при всеки нов импулс. Центърът му ще се "хлъзга" по някаква периодична траектория, все едно дали е прегъната или е изпъкнала.

Не ми се мисли повече накъде ще се натрупва отместването. Все ми е тая... Нали не ми вярвате!?