Благодаря за подкрепата.

И все пак да поясня малко за какво става въпрос.

При гравитационното взаимодействие, дадено тяло не може да премине от по низка орбита на по висока, без да увеличи скороста си, и обратното. Такава е природата на гравитацията.

Какво се полчава при Луната и приливите които я карат да се движи по орбитата по бързо :

Ако иаме стабилни орити със следните линейни скорости :

1000 м/с
990 м/с
980 /с
и т.н.
Това са стбилни орбити, като 1000 м/с е най близка към земята, а другите са съответно по далчните орбити.
На тези орбити Луната ако се движи с тези скорости, то тя няма нито да се приближава към Земята нито да се отдалечава.

Какво правят обаче приливните сили:

Луната , на орбитата 1000 м/с, се движи със 1001 м/с. Поради това се изкчва на по отдалечната орбита, където вече се движи със скорост 991 м/с.

Т.е при движението си Луната винаги се движи със орбитална скорост по голяма от необходимата за да остане на тази орбита:

1001
991
981
и.т.н.

А намалявнето на скороста като цяло става чрез преразпредеяне на кинетичната и потенциалната енергия. Понеже Луата се отдалечава от Земята, нараства нейната потенциала енергия и се намалява кинетичната.

Грубо казано, нещата изглеждат така. Почти същото става и при обратния вариант.

Markup