Ще ти покажа колко не си прав в следното твърдение: "Та накратко, само при опредена среща на двете вълни (при определена фазова ситуация, като за основа вземем нанесения филтрираш слой върху стъклена подложка) филтъра става прозрачен или непрозрачен и затова процеса прозрачност/ непрозрачност се случа рядко." както и бълнуването за някакъв интерферометър на Мах-Зендер.

Първо, на филтрите не се нанасят филтриращи слоеве. Масовите филтри са стъкла от различен тип с примеси в тях.Понякога се нанасят слоеве от метали като добри оптически поглътители. Доколкото схващам, ти се заблуждаваш от интерференчният ефект при непоглъщащи слоеве. При поглъщащи ефекта е коренно различен. При интерференчните филтри (без поглъщащи слоеве) може да осигуриш многократно отражение и фазово сумиране на отразените лъчи, което по величина става сравнимо с входната инетзивност. При поглъщащ слой отразените вълни намаляват експоненциално по интензивност и след две отражения няма какво да сумираш, и резултатът е съвсем друг.

Нека разгледаме един опростен случай, който ще оцени ситуацията отгоре - т.е. какъв е максималният интензитет в резултат на най-оптимално сумиране на всички вълни между филтрите, който атакува вторият филтър и би трябвало - според тебе - да води до променена прозрачност, всъщност до по-голямо пропускане.

Нека имаме два цели филтъра, X и Y, разположени паралелно един на друг на определено разстояние. Нека филтър X има коефициент на отражение R < 1 и коефициент на пропускане T < 1 (най-обикновен поглътителен стъклен филтър например), нека филтър Y има коефициент на отражение 1 (т.е. имаме огледало). Ако той има по-малък коефициент, интензитета на полето между двата филтъра ще е по-малък за сметка на загубите в резултат от загубите на филтъра Y, а ние искаме да оценим горната граница на този интензитет. Търсим интензивността на полето която попада върху него.

Нека облъчваме системата през филтъра X с вълна с интензивност А. Тази вълна ще доведе до интензивност след филтър X равна на:
A1 = A.(1-R).T
тоест това което не се е отразило и погълнало, преминава. Това е теоретичната величина, с която смятаме, когато използуваме този филтър без някаква специална настройка в оптичната схема.

Сега да видим какво можем да извлечем от разположението между задната стена на филтър Х и предната на Y (огледалото). Преминалата вълна А1 ще се отрази от огледалото Y и ще се върне пак до X. На границата на този филтър част от светлината ще премине, а част ще се отрази отново към Y. Отразената част ще бъде:
A2 = A1.R
Тя ще измине същият път, ще се отрази от Y и пак ще достигне X, където вече от нея ще се отрази обратно към резонатора част:
A3 = A2.R = A1.R^2

В резултат на тези (безброй!) отражения в резонатора там ще се формира вълна с интензитет равен на сумата от интензитетите на всички вълни, взаимодействали с повърхността Х и насочени към Y:
I = А1 + A1.R + A1.R^2 + A1.R^3+...A1.R^n +...

Забележи: това е възможно ако двете повърхности са строго паралелни. Забележи и друго, сумираме така, защото предполагаме най-благоприятната ситуация с фазите на всички отразени вълни, т.е. те се сумират а не се погасяват (частично или напълно), т.е. точно това за което ти пледираш в цитата.

Имаме сума на безкрайна геометрична прогресия (R < 1), която е равна на:
I = A1./(1-R)
Сега ако си спомним че А1 = А.(1-R).T, то за интензитета след първият филтър (и интензитета който всъщност атакува огледалото или следващите филтри) получаваме:
I = A.Т

което всъщност е точно това което се очаква да спре този филтър. Елиминиран е единствено коефициентът свързан с отражението, т.е. така нагласена системата от два филтъра е своего рода просветлена срещу отражения. Но от един обикновен стъклен поглъщащ филтър имаме R = 0.04 (4%), демек сме "влошили" филтрацията само с 4 %

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите