"При нормален от 47 година е едно (макар и спорно тълкуване на полуимперични формули), но в случая ти пиша за линеен ускорител и пущани електрони през 5 секунди,, разлика има голяма. "
Разлика в генерацията на излъчването няма - не са атомни преходи, за да има само един фотон и монохроматично излъчване, а излъчване в резултат на ускорено движещ се заряд, което генерира цял порой от фотони формиращи специфичен спектър. В ко=голяма област от честоти спектъра е практически непрекъснат.
Освен това при линейният ускорител няма излъчване на правата на ускоряване, а само когато се отклонява лъчът в магнитно поле - което уеднаквява условията и праметрите на излъчване с класическите синхротрони. Няма какво да се гнусиш от добрият стар синхротрон :)
Е образовай се малко де! Виж в света на физиката има поредица статии за синхротроното излъчване при линеен ускорител с автор Динко Динев и книга си има с диск (не ми е някакъв, да не се отплеснеш в размисли щото и по рано съм ти го споменавал)
Линеен ускорител, пущани електрони през 5 секунди, само един завърташ магнит, еднаква енергия на електроните пущани през 5 секунди без промяна на параметрите на експерименталната постановка. Единични фотони през 5 секунди с еднаква енергия (теоретично) на всички поредни фотони (на практика разликата в енергията не може да се засече). Насочени към два процепа, няма интерференчна картина.
Когато в ускорителя се пуща пачка от електрони вече имаме множество фотони (а ако и завъртащите магнити са повечко, т.н. уиглери и ондулатори, то и фотоните се увеличават пропорционално на магнитите) които са кохерентни и достатъчно монохроматични за да се наблюдава интерференчна картина.
"Пак гледаш в друга посока и се правиш на ударен с мокър парцал. Никой не оспорва ,че един фотон прави една точка . А това дали много фотони пристигат едновременно до екрана. "
Фотоните пристигат практически поединично, което личи добре на началните кадри. Е хайде сега, със анимация ли ще се убеждаваме.
А и шансът два различни фотнона едновременно да попаднат на двата процепа при такава скорост на подаване е нищожен, и няма как да се види резултат на фона на останалият шум, ако беше вярна тезата ти.
И за това съм ти писал в стари теми. Фотоните достигат до процепите, не примерно по един на всяка секунда а по 100 за период от време 100 секунди, което дава същата статистика в крайна сметка.
Защото светлината достигнала до повърхността на друга оптична среда се отразява частично от нея (затова можеш да се види като в огледало дори и през на чистото парче стъкло) Т.е. при реалните експерименти имаме много преминаване на светлината през лещи, филтри –посребрени огледала и др оптични пособия ползвани в експериментите. И това отразяване е неизлечимо, с най добрия лек се достига минимума 4% отразяване.
И като сложиш и ефекта на
, то вече отразените фотони правят филтрите прозрачни при съвпадения на фазитеи т.н.
Вече е ясно, че до процепите достигат не по един а по повече фотони. Затова и има интерференчна картина върху екрана. Стана ли ти ясно?
Да не говорим, че след като фотони не взаимодействат един с друг, Пак лъжеш бе приятел, взаимодействат си, виж това
Още ли не си го разбрал, ако не ти е ясно да ти го обясня.
|