|
|
| Тема |
 За червеевите дупки |
|
| Автор |
Ceтит Бaгaин () |
|
| Публикувано | 12.05.12 13:40 |
|
|
|
Та гледах как обясняваха за червеевите дупки и как големи разстояния се преодоляват само с една крачка. Професорът демонстрира опита с листа хартия. Какво е голямо разстоянието от единия край до другия, но като го сгънем всичко си идва на място и трябва само да минем през червеевата дупка от едната страница на листа на другата.
Веднага си представих как от входа на София се хвърля кука към входа на Слънчев бряг и шосето се придърпва към София заедно с целия курорт и морето. Дори и шосето подобно на пространството да се огъва и осуква по-добре и от каучук пак мисля в цялата постановка има нещо много жестоко сбъркано. Най-малкото пространствения коефициент наоколо да се удвои и вместо небе над главата ти да висне море.
Освен това ми хрумна и друга аналогия. Фактически Земята е огъната в сфера и най-краткия път между да кажем Англия и Нова Зенландия е през ядрото на планетата. Но, но и пак но, не виждам никакви признаци през Земята да преминават някакви естествени червееви дупки а за изкуствено прокопаване е също толкова фантастично да се говори.
Положението с пространството сега е като положението с изучаването на повърхностния слой на океан през 18-и век. Ясни са вълните и флуидната им същност, но какво в същност става надолу с дълбочината и че ще опреш дъно, което в случая е тъмната материя не е взето в предвид и от там нататък ситуацията с червеевите дупки придобива абсурден характер, приблизително колкото парадоксът за мишката на Айнщайн.
| |
| |
| 
|
|
