"От друга страна, аз лично изпитвам силно неудоволетворение, когато някой не разбира нещо елементарно и добре разяснено, и силно чувство да бъде обяснявано докато го разберат."

"The essential defining characteristic of a crank: No argument or evidence can ever be sufficient to make a crank abandon his belief."

Интресното според мене, или поне не съм срещала описание или обяснение, е "обратното кранк-ване" - лудостта да убеждаваш някого, който "по дефиниция" не може да бъде убеден! Какво е това чувство, което те задържа в орбитата на някакви безкрайно объркани същества, на които да се опитваш да обясняваш? Много бих искала Хариш, който го спомена, да се опита да обясни повече, ако не се е шегувал. Гери, като краен пример на "обратен кранк", не вярвам да има рефлексия какво го кара да се държи така безумно. Това също е някакъв синдром на убедеността, че ти си правият, нещо като да не можеш да оставиш хората да си живеят живота както го разбират, ами да искаш да е по твоя начин...