Снощи четох за ефекта на Казимир. Популярният материал се отнасяше до квантовите флуктуации във вакуум. Лично за мен този ефект е идеалното потвърждение на принципа на неопределеността (приложен в случая към полето) и най-вече за независимостта на този принцип от наблюдателя. Основната идея е, че според принципът на неопределеността, за едно поле със стойност 0 не може да се каже, че тази стойност ще е същата 0 в един следващ момент. Дори във вакуум в квантов мащаб има колебания. Тези колебания са разпределени еднородно във вакуума. Тази еднородност се нарушава в пространството между двете пластини - намалена е, а разликата дава привличането - ефекта на Казимир. Книгата е на Брайън Грийн - "Тъканта на космоса".