Прочетох и обмислих всички мнения. Към твоето обяснение ще направя алтернатива, но с уважение, че сподели идеята си.

Моите уважения, че уточни, че си инженер, и ето затова вярвам да мога да обясня, какво мисля! Това не го казвам случайно.

Извинявам се, че се ще се впусна в по-дълго обяснение, но и без това рядко обяснявам, мисленето си, и темата за мислене е интересна:

Защо плочите са проводими?! Налягането въздейства и на диелектрични плочи! Следователно няма основание да се насочваме към поляризация на налягане.

По моята логика ще стигнем до трансформатора. Трансформаторът работи също и когато едната му намотка е затворена в контур без загуби (без съпротивление). Тесла е конструирал този вид трансформатор за създаване на своя асинхронен двигател. А ние ще затворим и контура на статора му и ще продължим да използваме обективните връзки между токовете в първичния и вторичния контури, които токове няма причина да са нулеви, имайки затворен контур.

Освен това, и без да разбираме, защо магнитните полюси взаимодействат от разстояние и без да имат носители на импулс, ние всички знаем, че разноименните North и South магнитни полюси се привличат от импулс с такава посока.

Понеже в този експеримент в обема на вакуумната камера има придимно и единствено две доста твърди тела; И единствено плазмата в тях е свободна да реагира; Причината за преобладаващото взаимодействие между проводящите плочи във вакуум следва да е взаимодействие на плазмата, в тях:

Колектив от електрони в плазмено състояние има строго колективно поведение при ниски температури на полето, в което се намират индивидите (полето на кристала) и при ограничение на свободата на колектива в по-малко от тримерно пространство (за да не потекат те в безбройни многовариантни траектории на плазмоидна "капка").

Синхронизацията в колектива се дължи на свойството "инжектирана синхронизация" между осцилиращи траектории с малки загуби (малки разсейки на траекторията и честотата в период от N цикли). Теория на осцилаторите.

Липсата на свобода за завъртане и смяна на взаимоотношенията при синхронизираните траектории следва, че възниква двумерна мрежа от магнитни полюси, чиито местоположения се преместват бавно или са стоящи. Броят им няма значение.

Когато два колектива плазма в два ограничени обема са на малко разстояние (относително спрямо дебелината на пластините) без проводящ канал помежду си, възниква същата по характер магнитна синхронизация, тъй като магнитни полета на отделните полюси се обхващат и обменят импулс безкрайно дълго време (без значение относителната скорост на зарядите и никакво релативистко увеличение на инертност). И така траекториите на индивидите в двата колектива възприемат огледални образи.

Привличането би трябвало да се дължи на огледално-противоположните траектории на плазмените токове. Т.е. на същия импулс на чиято посока се подчиняват познатите ни магнити, чиято природа не ни е известна, но познаваме модела й.

П.П. Знае се, че това е мое мислене, и не е някакво установено знание! Дори и ако изглежда такова, нямам умисъл да подвеждам който и да е, но имам умисъл да привлека последователи в този стил на дисциплината гимнастика.

Поздрави!