"С увеличаване на скоростта времето се забавя. Когато стане "c" - то спира. "
Това не е точно така. Скоростта е винаги според някаква отправна система. Спрямо друга такава отправна система скоростта може да е различна, в частност нула. И в такава (произволно избрана) отправна система времето си върви съвсем нормално. Така че е важно каква отправна система използуваме, още повече че няма някаква абсолютна такава, а имаме много свободен избор.
"Това, което се чудя е: скоростта на разширяване по време на инфлацията повече ли е била от "c"? Да избльокне нещо с колосални размери за такъв микроскопичен момент ... е невероятно за разбиранията ми. "
Така е, трудно разбираемо е. Защото за разбирането се предполага наличието на още куп допълнителна информация, обикновено подразбираща се при специалистите.
Например простата връзка на скоростта с времето, спомената по-горе. В тази си проста форма тя е валидна само в определен тип пространство-време, в което е валидна и теорията която я проповядва. В случая пространството трябва да е статично - основните параметри на геометрията, която го описва, не трябва да зависят от времето. В дискутираният начален момент обаче не е било така - самата геометрия бясно се е променяла, защото пространството като такова каквото го знаем сега (и както го описваме сега геометрически) тогава се е създавало. Просто погледнато, понятието скорост тогава е имало две компоненти - едната е скорост както сега си го знаем, раздалечаване по някакви причини на две тела, проста кинематика, в статично (доколкото може да се направи някакво кратковременно приближение) пространство. Втората съставка е на основа промяната на самата геометрия на пространството с времето, разстоянието е продукт на тази геометрия. Най-простият пример който ми хрумва е за едномерно пространство, права линия. Вземаме две мравки, слагаме ги върху ластик и наблюдаваме с каква скорост се раздалечават/приближават. Тази скорост е първата съставка. Ако сега почнем да разтягаме или отпускаме ластика, появява се допълнителна съставка на скоростта на раздалечаване/приближаване на мравките, основана на свойствата на пространството. И ако за първата съставка на скоростта можем да твърдим, че при нея времето се забавя, както изисква теорията на относителността, валидна в подобна статична ситуация, за втората съставка (която може да бъде преобладаваща в някои етапи от развитието, в случая в процеса на инфлационното разширение) а от там и за пълната относителна скорост не можем така просто да вадим някакви заключения. Трябва да имаме теория, която да работи не само при статични пространства, а и при такива с динамична във времето геометрии. Засега това е общата теория на относителността, и на нейна база се строи описанието на големият взрив.
По време на инфлацията скоростта на разширение на самото пространство (съответно раздалечаването на обектите) е била много порядъци по-голяма от скоростта на светлината. Което не противоречи на споменатата обща теория на относителността.
|