"За да се запази глобалното (време е нужно - интервал за разграничаване), то са нужни премествания в локалното - нищо, че не ги "виждаш" тези промени. "
Какви премествания са нужни? Глобалното съхраняване на импулса означава че скоростта на обекта не се променя. Тоест не му се упражнява сила. Какво става в локалното няма никакво значение тогава.


Малко по-точно: Глобално съхраняване означава, че произведението маса по скорост не се променя (в интервал време-наблюдение) или, че произведението: сила по време на действие на тази сила - не се променя, в интервал време-наблюдение. Тоест - с "голяма тежест" в крайния резултат влиза бързината с която наблюдаваме. Затова, заради бавното наблюдаване, в средните мащаби е винаги изпълнен за наблюдателя ЗЗИ.
Но, ако се сещаш, по-рано бях писал по хипотезата, че равномерното праволинейно движение е фактически: следващи едно след друго с огромна честота "забързване-забавяне по ОВ" на вещеви обект, което е толкова бързо по промяна, че за наблюдател, се отчита като равномерно праволинейно движение - средно. Щото, заради забавянето по ОВ с "косата", мястото на образуване на вещевата се е сменило. Тоест - всички движения са ускорителни по същност, а наблюдател определя за себе си какви са, след взаимодействия и инфо от тях. И този "механизъм" действа от самото начало на образуване на вещева, когато се кръстосат две (или повече) образуващи вещевата смущения - сумарното им движение, вече като масово тяло - инерцията му - се поддържа от този механизъм - вечно движение. И кагато няма падащи върху му полета, то двежението му по инерция се запазва - равномерно праволинейно - т.е., произведението маса по скорост е величина постоянна ... по построение. Идеята е, че ЗЗИ е поначало зададен в Природата по хипотезата, а не - че го отрича.
Когато действат сили (има падащи полета или друга променлива структура на физвакуума), стремежът за потушаване на действие, т.е., - ЗЗИ да се спази, но затова, трябва телата да се преместят до удовлетворяване на силите (или уравновесяване, което си е вътрешно преместване, ако са вътрешни сили за системата). И тъй като телата преди гравивзаимод. са имали относителна скорост, след взаимодействие, движението посредством сили от горния механизъм с полетата, то, движението им (преместване) е по крива - проявява се центростремителното ускорение.
Или - геометрията е следствие, а не причина за силово действие.

Но от предните постинги следва, че и в малък мащаб нещата са симетрични - отлитащият гравитон нашълно компенсира дейността на падащият гравитон. В резултат скоростта също не се променя.

Приеми, че падащият и отлитащият гравитон сключват близък до 180 градуса ъгъл (допирателни към геодезична линия) и веднага си обясняваш промяната на скоростта и появата на центростремително ускорение, т.е., наличието на сила. Това се отнася и за двата обекта - затова, извън междината им има по-голям хаос на подреждането на вакрешетката.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите