|
"И - не пренебрегвам откатът - нали съм ти го показал. Има си го частичното локално разсейване както е при всяко взаимодействие"
Къде го има разсейването? Кой го е установил на практика? Що подвеждаш гравитацията като "всяко взаимодействие", без да си разбрал фактите? Именно фактите показват че твърденията ти са несъстоятелни.
Е, кои са тези факти, Гери? Ще изчакам да ни ги съобщиш
А за мен, като човек-нефизик, фактите са следните:
1. Факт е, че макротелата проявяват склонност да се сближават едно с друго, а не да се раздалечават. Дали е правилно да наричаме тази тяхна склонност "привличане", или самото понятие в случая е подвеждащо – не знам. Но така или иначе то е влязло в употреба.
2. За да се привличат телата, би трябвало да има някакъв механизъм, който да е причината за това. В ОТО се изкривява пространство-времето и толкова. Няма гравитационни полета, а съответно няма и носители/преносители на такива полета. Тоест, няма виртуални гравитони. Допуска се съществуването на реални гравитони, които образуват гравитационни вълни, чието действие обаче е отблъскващо, а не привличащо.
3. В квантовата механика пък се допуска, че привличането между телата се дължи на гравитационно поле. Дали това поле се състои от виртуални гравитони, или дявол го знае от какво, засега на никого не е известно. Но е факт, че такова поле би трябвало не да придава, а да отнема импулс – иначе не би имало привличане, а отблъскване.
4. Значи, ако предположим, че гравиполето се състои именно от такива – виртуални – гравитони, техните свойства биха били... доста сходни с тези, които описва Зорник. Или с други думи, такива гравитони ще придърпват телата едно към друго, което в крайна сметка ще означава, че наистина имат отрицателен импулс. А при това положение за никакво нарушаване на ЗЗИ не може да става дума. Импулсът се запазва, ама и привличането си е налице – баш както и го наблюдаваме. Или както е казал Зорник:
"Сумарният импулс се запазва, когато отчетеш импулса на полевата форма."
А твоят отговор, Гери: – "Ми да де, нали това казвам? Като разглеждам запазването на импулса, автоматично отчитатам и всякакви полеви форми." – не е съвсем верен. Какви "всякакви" полеви форми си отчел, след като не ти се получава привличане? Напротив, от това, което пишеш, излиза, че телата трябва само да се отблъскват, ама фактите сочат точно обратното, нали?
За земята и слънцето е различно. там полето има свойството да привлича, докато при тебе гравитонът се мъчи с импулсно взаимодействие като частица.
Ами светни ни по въпроса на какво се дължи това свойство на полето? И щом това поле има свойството да привлича как става тая работа, ако не с отнемането на импулс?
И как изобщо би се осъществило привличането, ако няма и някакво взаимодействие между телата и самото поле? И защо в крайна сметка това взаимодействие да не е именно "импулсно", при условие че говорим за отнемане, а не за придаване на импулс?
|
Re: Я аз да обърна за малко... врезбата. [re: geri®]
