|
Ти го употребяваш като магия. И забравяш, че примерът на Файнман е симетричен - сачмите които те подминават ти действат по същия начин както отминалите гравитони, придърпват те в посоката в която отминават, демек обратна на идващите. Файнман за това дава такъв половинчат пример, за да може да даде идея за нещо, което не се случва с реални частици, нещо което е специфично квантово. А ти като папагал си затваряш очите за другата половина - че отминалите или излъчените гравитони ще правят точно обратното действие на падащите. Схващаш ли сега разликата между мислене и измисляне?
Не забравям - в хипотезата съм описал какво разбирам под фотон и какво под вещеви обект - само доказваш, че не си наясно с описаното в хипотезата.
За "сачмичките" е само да ти припомня схемата. Но по свойства в хипотезата - се различават от описаното при Файнман. Тоест - намерил съм какво представляват възможни сачми така, че да не се наруши понятието за сила.
Случайно, при Файнман, нещо да се образува непрестанно - било сачма, било Земя или Галактика... Затуй ти е магия ...писаното по хипотезата...
Не знам какво значи "кръстоска" в кавички. И мне става дума за междина, нито за настигане на излъченото (това в какъв смисъл го намесваш?), става дума че ако един гравитон носи подредба, като отмине той си отнася подредбата. И ако тази подредба е действала някак при идването му, те щя действа в обратна последователност при отлитането му. В случая ще увлича образуването на вещевата след фотона, демек ще действа като сила на отблъскване.
Това е по-скоро, оправдание - много добре разбираш пресрещане какво значи. И междина какво значи. И че фотоните не се настигат ти е ясно от преди хипотезата и т.н.
И подредбата, за да "действа" при идването си, при мен, в хипотезата - гравитонът се поглъща - това ми е "действието" при идване - тогава се осъществява стъпката към него. Разбира се, след престой (това вече съм го описвал другаде и ти е известно) се излъчва погълнатото и има "откат". Накъде ще е посоката на този откат - зависи, но никога не може да бъде точно в посоката на поглъщане - там е друга структурата на полето. Така траекторията на общото движение на "падаща" в поле вещева е крива. Специално при гравитацията - по този начин ускорението не зависи от вида на веществото (протон и неутрон имат почти еднакви кернове), а само от количеството му.
Купчинка думи закачена след някакво твърдение не винаги е описание. Трябва да има и логика някаква. Игнорирането на забележките ми и зацикляне на неверни твърдения не допринася за появяване на такава :)
Забележките ти не се отнасят към хипотезата, а към това, което си мислиш, че знаеш за нея - а ти доказваш по-горе, че не ти е ясна. Пердашиш си със стари мисли и твърдиш, че аз повтарям папагалски, ама е точно обратното - папагалстването е при теб. При мен са предизвикани отговори ...
Неверни са твоите твърдения, щото не си схванал логиката на хипотезата.
Пък Ако съумееш да престанеш с тъпите си личностни забележки от "даскалово" време и клюкарстването по адрес на трети - може и да ти отговарям ... ако, разбира се, питаш нещо.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбереРедактирано от 3opниk2 на 21.06.11 07:51.
|
Re: Какво представлява ... [re: geri®]
