|
|
| Тема |
 Съжалявам, но отново за ГЗ |
|
| Автор |
Epaтocтeн (старо куче) |
|
| Публикувано | 29.05.11 21:02 |
|
|
|
От доста време ми се върти една идея за намаляне на Глобалното затопляне. Чак сега обаче реших да посмятам малко в молове и ватове и резултата не ми харесва, но не е съвсем отчайващ.
Идеята е Флуоресцентни вещества. Те абсорбират част от светлината и я излъчват след наносекунди обратно, но с малко по-голяма дължина на вълната. Разликата в енергията на погълнатия и излъчения фотон се превръща в топина. Тази разлика обаче е малка и респективно малка част от нергията се превръща в топлина. Повечето се излъчва обратно, като светлина. Квантовия добив на флуоресценцията понякога е доста висок, от сорта на 50-90%. Това означава, че ако е 90%, то на 10 погълнати фотона излъчва 9.
Слънчевата светлина падайки върху планетата, неотразената част от нея се превръща в топлина, повърхността и океаните се загряват и те от своя страна загряват въздуха. Дали СО2 е виновен за задържането на тази топлина в случая не е важно. Важното е да накараме по-малко слънчева светлина да се превърне в топлина. Методите с отразяване на светлината от прах или други средства (като огледала напр.) не са много удачни, понеже ще намалят общата слънчева радиация и може да затруднят фотосинтезата на океаните, а от там цялата и хранителна верига да се наруши. Фотосинтезата използва почти целия видим спектър и част от улравиолетовия (близката УВ). Значи от 350нм до към 700нм не е добра идея да се пипа светлината. Ако погледнем соларния спектър, след 700нм има още доста голямо количество енергия, която не се ползва за нищо и само топли Земята:
Светлината влиза в океаните и там си остава ... превръща се в топлина накрая.
Значи, трябва да се опитаме най-вече да накараме повече светлина да напуска океаните (прозрачността на атмосферата се вижда от първата графика) и така да се намали затоплянето на водата, а от там и на цялата Планета.
Ако в океаните има флуоресцентни вещества, които абсорбират след 800нм и излъчват респ. примерно около 1000нм, и ако имат 90 квантов добив, значи 90% от погълнатата енергия ще се излъчва. Разбиа се, молекулите светят във всички посоки и следователно 50% ще светят нагоре и 50% надолу и от тия 90% само половината ще могат теоретично да напуснат океана и да преминат през атмосферата обратно в космоса. Но кой знае, може да е достатъчно за едно постепено бавно охлаждане на Планетата.
Кой ще синтезира обаче такива колосални количества флуоресцентни вещества и на всичкото отгоре безопасни? Ако ние ги синтезираме ще трябва само това да правим и да си изчерпим ресурсите. Значи трябва бактерии или алги в самия океан да ги синтезират. Генно инженерство.
Реших обаче да сметна колко тона хипотетично флуоресцентни вещества ще са необходими за квадратен метър океанска повърхност. Приемаме, че за един попаднал фотон в океана трябва една молекула флуоресцентно вещество да го абсорбира. Приемаме и че веществото абсорбира при около 800нм и има моларна маса 500г/мол.
От първата графика се вижда, че при тази дължина на вълната падащата слънчева светлина е с мощност около 1 W/m^2. От там бр. фотони/m^2.s ги изкарвам да са около 4.10^28, което е 6,6.10^4 мола/m^2.s
И ако за един фотон трябва една молекула то трябват пак 6,6.10^4 мола молекули. Ако моларната маса на веществото е 500г/мол (една средна маса за подобни вещества) значи трябват 3,3.10^4 кг вещество за метър квадратен или 33 тона/м^2. Или във воден стълб с основа 1м^2 трябва да има 33 тона подобно вещество. Доста изглежда, но пък ако го правят алги и бактерии ... кой знае.
Как ви се струва?
Когато "ветровете" са бурни, има опасност да попадне "песъчинка" в окото ни.<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Epaтocтeн на 29.05.11 21:38.</EM></FONT></P>Редактирано от Epaтocтeн на 29.05.11 21:38.
| |
| |
| 
|
|
Съжалявам, но отново за ГЗ
