|
На 9-ти този месец в PRL излезна официалната публикация за синтеза на елемент Z=117.
Експериментът е проведен в Дубна и е съвместна колаборация между Дубна (Русия), Национална лаборатория Лорънс Ливърмор (САЩ), и Национална лаборатория Оук Ридж (САЩ).
Синтезът на елемент Z=117 е получен чрез реакция: сноп от Калций-48 + Берклий-249 (мишена). Синтезиран е изотопът Z=117, А=297. Наблюдавани са общо 6 събития от алфа-разпадите на този изотоп. Алфа-разпадите са в две отделни вериги:
Z=117, А=297--> изпаряване на 3 неутрона --> Z=117, А=294--> Алфа верига --> Дубний 270 ---> делене (наблюдавани 5 събития от този тип)
Z=117, А=297 -->изпаряване на 4 неутрона ---> Z=117, А=293 ---> Алфа верига ---->Рентгьоний 281 ---> делене (наблюдавано 1 събитие от този тип)
И в двата случая, веригите от алфа-разпади завършва с процес на делене.
Времето за полуразпад на Z=117, А=294 и А=293 е 45 и 21 милисекунди. Това е картата на изотопите на свърхтежките елементи, на която е нанесено местоположението на Z=117 изотопите (в синьо).
От сравнението на данните с данните от предходни експерименти излиза, че времето за полуразпад на алфа-разпадите расте с увеличаване броя неутроните N в посока N=184. Т.е. стабилността на ядрата отностно алфа-разпада расте в посока N=184. На картата горе с виолетово е показана височината на бариерата за ядрено делене. По-виолетов цвят значи по-висока бариера. Така, като наслагаме пъзела от данни излиза, че когато се приближаваме към N=184, хем алфа-разпадите стават по-подтиснати, хем и деленето се забавя. Т.е. движейки се към N=184, ядрата стават все по-стабилни. Сивата линия на картата отбелязва изотопите, които нямат бета-разпад.
Само че, пропуснах да отбележа, височината на бариерите от картата са теоретично предстаказани Т.е. за експерименталната ядрена физика остава задачата да синтезира изотопите в посока N=184 и да им измери времената на живот.
От сегашните експериментални данни има систематичен извод, че бариерите в района на N=184 растат, но това трябва да се провери пряко. Големият въпрос, който възниква е, колко голям е "острова на стабилността" край N=184? Този въпрос има финдаментално значение за физиката, тъй като N=184 най-вероятно е последният подобен остров, отвъд него изобщо не е ясно какво има. Има спекулации, че част от изотопите около N=184 са толкова стабилни, че е възможно тях да ги има дори в парчета метеорити.
В природата, синтезът на тежките елементи би трябвало да завърши някъде около Уран, или поне така се е считало до преди 40 години. Съществуването на стабилизация край N=184 обаче, би показало, че това не е точно така, и има физика отвъд физиката, за която ние хората още не сме разбрали.
Накратко, откриването на елемент Z=117 е "мост" към разбирането на тези въпроси.
Голямото предизвикателство е едновременно за физици и химици, тъй като може да се окаже, че Менделеевата таблица е доста по-дълга от колкото някой е предполагал, и физиката свързана с нея отива дори извън нормалната представа за атом. Демек, трябва да се пренапише Историята за Елементите, които са >> 5, т.е. не както са мислели гърците преди хилядолетия.
Най-тежкият елемент синтезиран до сега е 118. Следващата "атака" ще е към 120.
Stay in tune ! Редактирано от Calderone. на 16.04.10 23:04.
|
Историята за Острова на стабилността :)
