|
|
| Тема |
Re: Един пример [re: Жaн] |
|
| Автор |
Calderone. (sadistyx) |
|
| Публикувано | 31.03.10 00:13 |
|
|
|
В органичната химия за средните ни училища се изучава формата и конфигурацията на електронния облак на мономерите. Това също попада в теорията, за която споменаваш.
Да, но без да се споменава за функционали В курса по химия се учи за формата и конфигурацията електронния облак, чрез правилото на Хунд и мултиполните разложения по Лагранж: сфера s, гира p, детелинка d, и т.н., но не се споменава за функционала на плътността, а там е сърцето на DFT като теория, понеже цялата формулировка на теорията започва от там :)
Всъщност, всичко изброено от теб е Кондензирана Материя и квантова химия, където DFT е супер-фешън. Към тях бих добавил ядрената физика, където DFT е важен теоретичен инструмент за смятане на ядра, т.е. конфигурации от протони и неутрони.
За разлика от ядреното взаимодействие на две частици, при много частици взаимодействието става зависимо от плътността, и тогава цялата формулировка на ядрената физика се свежда до плътност, което е един вид елегатно математическо и физическо обобщяване на Теорията на ядрото в рамките на една две формулки.
Един вид свещен граал, който за момента още не е намерен, но има голям напредък натам.
Редактирано от Calderone. на 31.03.10 00:14.
| |
| |
|
|
|