Re: Скорост на светлината / Наука / Природни науки / Физика

Автор potr (непознат )
Публикувано 08.11.09 10:08

Какво казва дедо ни Аинщайн относно скоростта на светлината излъчена от релативистично' движещ се източник, в посока обратна на движението, спрямо източника?

Автор goshko147 (любопитен)
299 792,457km/s +-1,1m.
Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!

Автор potr (непознат )
.Гошко, я бегай да си играеш!

Гошко, не бегай, моето момче! Чичко ти Potr се шегува. Остани да научиш още некоя тайна от батко ти st_jordan.
Ето какво си спомня дедо ви Айнщайн в своята Атобиографична скица (1956), относно прозрението за втория постулат, осенило младият Айнщайн още от детската възраст:

„През тази година (1895 г) в Аарау в мен се породи въпросът: Ако човек догонва светлинната вълна със скоростта на светлината, той би имал пред себе си независимо от времето вълново поле. Такова нещо обаче е невъзможно! Това беше първият детски мислен експеримент, който имаше нещо общо със специалната теория на относителността. Откривателството не е въпрос на логическо мислене, макар и крайният продукт да е свързан с логическа форма.”

И наистина, видението на малолетния гений е съвсем точно претворено в специалната ТО, и по-конкретно във втория постулат, съгласно който светлината във вакуум би трябвало се разпространява с постоянна скорост (с) във всички посоки спрямо източник, примерно електрон, движещ се с близка до светлинната скорост (с).
Ето сега какво се получава при същия опит, който за пръв се наблюдава от Черенков и Вавилов през 1934 г, известен като лъчение на Черенков-Вавилов.

Преди това обръщаме внимание на
аналогичния пример с източник на звукови вълни, движещ се със звукова, или свръхзвукова скорост спрямо средата (въздуха), в която звуковите вълни се разпространяват със скорост 343 м/сек (в близост до Земната повърхност). На дадената в следващото приложение картинка (фиг.1) се вижда, че при изравняване скоростта (V) на източника със скоростта на звука (с), вълните в челната страна на източника се наслагват и образуват ударна вълна, наричана още скок на уплътнение. Ударната вълна е с конусообразна форма, с голяма плътност, която в близост до повърхността на Земята предизвиква оглушителен гръм и притежава значителна разрушителна мощ.

Например, ако самолет прелети със свръхзвукова скорост над живописната пловдивска махала Столипиново, след самолета няма да остане и една здрава къща... Но същественото е, че относителната скорост на звуковата вълна (по оста на движението) спрямо челната част на самолета е равна на нула, а в противоположната посока е равна на (2с), при условие, че скоростта на самолета (V) спрямо въздушната среда се изравнява със скоростта (с) на звука в същата среда, което е непосредствената причина за наслагването на вълните.

Геометричната и физична интерпретация на ефекта, открит от Черенков и Вавилов, е аналогична.
Лъчението възниква при движението на заредена частица (примерно електрон) в оптическа среда, ако частицата се движи по-бързо от светлинните вълни в тази среда, т.е., ако нейната скорост е по-голяма от фазовата скорост на светлината в тази среда. Например ако средата е водата, фазовата скорост се дава от следната зависимост
U = c/n , или U/c = 1/n, U = 225 000 км/сек,
където U , c са фазовата и светлинната скорост, n = 1,33 е коефициент на пречупване.
При скорости (V) на електрона равни, и по-големи от дадената по-горе фазова скорост, в челната част на електрона възниква аналогичичен светлинен «скок на уплътнение», в резултат от наслагването на вълните, както показва изображението на фиг.1.

По-късно обаче се установява, че ефектът на Черенков възниква и във въздушна следа, и то на големи (космически) разстояния от Земята, където показателят на пречупване е почти равен на единица. Явлението се обяснява с това, че самото гравитационно поле представлява пречупваща среда с променлив коефициент на пречупване (n), който е по-голям от единица

1/n = C(g)/C = (1-GM/r)^1/2.

Изводи:
1) Материални частици, примерно електроните, могат да се движат със скорости, превишаващи локалната, истинската скорост на светлината C(g), която на повърхността на Земята (във вакуум) е известната «универсална константа» 299 792 548 m/s, в резултат на което възниква „светлинният скок на уплътнение” (ефект на Черенков);

2) Ефектът на Черенков ясно и категорично показва, че по направлението на движението, относителната скорост на светлината пред движещия се източник (електрона) е равна на нула, а в обратната на движението посока е два пъти по-голяма от първичната, истинската скорост на светлината в средата (гравитационното поле);

3) Изброените експериментални факти са доказателство за несъстоятелността на втория постулат, който Айнщайн „открива” при своя мислен опит от детските си години.

А сега Гошко, ходи да играеш, и да поздравиш леля си от батко stjordan!