Те координатнитре сили точно за това са измислени - за да уравновесяват реалните, та да може да се нагодят познатите закони на Нютон да опишат нещата. И в този случай точка 2 е неотличима от точка 3 - с акселерометъра напред. С малката подробност - не да го поставиш в някое нарочно избрано кюше на системата, в което наистина може да излъже, а в произволно избрано място - както е принципът за избиране на произволно пробно тяло, с което да се изпитат законите, и особено първият закон на Нютон. Пример - въртяща се неинерциална КС, свързана със центъра на тежестта на две въртящи се едно около друго тела, в която те са неподвижни. Простият акселерометър, поставен в самият център ще отчете нулево ускорение (и тука трябва по-сложен уред за изявяване на неинерциалността, например система от жироскопи), но навсякъде другаде показанията му в такава КС ще са отлични от нула. Първият пример от точка 2 лесно се разкрива експериментално по този начин, с по-точен уред на принципа на махалото на Фуко например, вторият пример си е жива инерциална система, ако се разглежда в малка пространствена област около падащото гюле - според ОТО гравитационните сили могат да се сведат до координатни сили (е, не винаги :), които изчезват в подходяща КС (свободнопадащата в случая), така както другите координатни сили изчезват в инерциална система.