|
|
| Тема |
 Обяснете на простата жена 2 |
|
| Автор |
Уйнa Пeнa (пристрастен) |
|
| Публикувано | 01.10.09 20:36 |
|
|
|
Когато ме просветлявахте за гюллето в "Обяснете на простата жена 1", у мен възникна един още по-профански въпрос: ЗА ИНЕРЦИАЛНИТЕ СИСТЕМИ. Според :
Инерциальная система отсчета (ИСО) — система отсчёта, базовые тела которой не имеют ускорения, то есть установленные на них акселерометры показывают нулевые значения.
Сега, ако пуснем един акселерометър свободно да пада, той ще е в безтегловност и затова ще отчита ускорение 0. Обаче, в същото време на земята ще се вижда как той всяка секунда ускорява скоростта си с 9.81 м/сек. Т.е. от гледна точка на акселерометъра докато пада, той ще е инерциална система, а от земна гледна точка той няма да е.
Моето шизофренично раздвояване, обаче, придоби космически размери, защото акселерометър, поставен на кое да е космическо тяло ще показва нулево ускорение, докато от гледна точка на кое да е друго космическо тяло тялото с акселерометъра ще се щура наред назад по небето, т.е. няма да е инерциална система. Така, един акселерометър в абсолютен покой на земята ще показва ускорение 0, но от гледна точка на луната, то ще се ускорява ту напред, ту назад с въртенето на земята.
Та въпросът ми е: има ли инерциални системи изобщо или те зависят от гледната точка? Ако няма инерциални ситеми, то има ли смисъл въобще да се говори за :
Принцип относительности — фундаментальный физический принцип, согласно которому все физические процессы в инерциальных системах отсчёта протекают одинаково,
| |
| |
| 
|
|
