Здравей Петков!
Сега, дали има вечно движение и слънцата са негово изражение не знам и няма да рискувам да навлизам в спор, щото такива спорове най-често стигат до там да дават като доказателство "учебници" от типа на библията.
Вярно си казал обаче, че ЗЗЕ е постулативен закон. За разлика примерно от закона за сумата на токовете в един възел, ЗЗЕ нито е доказан, нито е опроверган теоретично и експериментално. Т.е. по-скоро е правило, а не закон и би трябвало да го пишем ПЗЕ.
Единственото което можем да твърдим със сигурност е, че до сега, никой не го е опровергал.
"Машинката" дето съм я предложил един вид като мозъчна дъвка, почива на прости физически принципи и класическа физика - нищо сложно, нищо релативистично, нема струни, нема 100, нема дявол. Чак се чудя защо все още никой не е написал нито една формула.
Аз тогава ще напиша няколко именно във връзка с енергийния баланс, за който говоря:
Енергията на кух цилиндър, въртящ се около собствената си ос се изразява по формулката Е1=2*m*r^2*pi^2*f^2
Където съответно:
m - масата на цилиндъра
r - радиусът му
f - честотата на въртене в херци
pi - някъде около 3.14
Нека (с цел упростяване на задачката и конкретизирането й донякъде), предположим, че тоя цилиндър всъщност се състои от 100 броя дъгообразни сегменти, топлинноизолирани един от друг и от околната среда, освен в точката на охлаждане. Нагряваме сегмента, който се намира под магнита. Като го загреем на т.Кюри, мръдваме колелото така, че следващият сегмент да попаден в зоната на нагревателя и така, докато не направим една четвърт от колелото (тази долната по картинката) от нагрети сегменти. След това пускаме колелото, и докато се развърти до необходимия брой обороти продължаваме да внасяме енергия в системата. Защо необходимия брой обороти - ами ето защо.
Енергията необходима за повишаване на Т на едно тяло е свързана със специфичният му топлинен капацитет (да го кръстим tc), който за желязото примерно е 440 J/(Kg*K). Е2= dT*tc*m , където m пак е маса, а dT е разликата м/у началната и крайната температура.
741 разбира се е прав - т. на Кюри не е точно точка, ами е по-скоро около точка. Аз обаче вече казах, че това не е толкова фатално. Нека да приемем, че:
- масата на един сегмент от колелото е 1кг.
- тази околоточка за нас е температурна разлика то 10 градуса примерно, което е реално като число, съдейки по графиките дето съм виждал (всъщност е и по-малко, ама айде за по-лесно смятане)
Следователно Е2=10 * 440 * 1 и е константа = 4400
Тъй, пита се в задачката може ли, Е1>Е2?
Приемаме радиус на колелото 1м, и обща маса - 100кг. (щото са 100 сегмента)
Е1=2*100*1^2*pi^2*f^2 > Е2
От тука за оборотите получаваме, че трябва да са повече от около 90 об/мин.
Както виждаш - нищо страшно, има такива лагери, има такива материали, 100 оборота не са бог знае колко много.
Е, питам аз, имали нещо, което ще ни попречи да ги развием тия 100 оборота? Или пък 200 оборота, ако приемем, че КПД на обратната връзка (генератор-нагревател) е 50%.
Или пък защо да не са 5 пъти по 100 оборота, та да изкараме още повече енргия? В крайна сметка оборотите ще зависят само от "силата" на магнита и разстоянието му до колелото....
П.С. Сбъркал бях с 2 нули цифрите - сега са коректни.
Редактирано от пopyчиkPжeвckий на 21.07.09 15:56.
|