Здрасти, Шпага!
Да, права си - Използвам, да се извиня на Абсолют, макар да считам, че ... дообяснявахме (доста отдалеч) трудното разбиране на светлинен фронт (вълни) и фотони, като: къде е разликата?
Използвам и да ти благодаря, че спомена за разглеждане на казус с електрони - което си ми беше "по-лесно" от това с фотоните - бях го мислил предварително, доста отдавна. Благодаря!
При "гол" фотон, наистина няма преден фронт (извън протяжността на фотона), който да надушва пътя, но пък пътя му лесно и изцяло се влияе от предварителната подредба на вакподложката, по която "стъпва". Всякакви вещеви препядствия и кухини са всъщност "предварителна" структурирана вакподложка. И, следвайки правилото, че "преминаване" означава: поглъщане, престой, преизлъчване - то, достатъчно е да предвидим, че най-последните вещеви обекти, ще са нещо като антени. А, антени подредени на кратни на дължината на вълната (щото предстои да наблюдаваме интерференция, демек, явление на вълнообразуване)- в зависимост от фазовата разлика, правят "шарена" геометрията на плаката.
Когато е един отвор - няма фазова разлика (с малки неточности е само) - не се наблюдава интерференция.
При два и повече процепа, съизмерими с протяжността на фотона: има интерференция. Но - забележи: не интерферира сам фотон със себе си, а интерферира излъченото от краищата на процепите (други фотони), което е с отклонено направление на посока на образуване, като образуванието е със същата енергия, като на началния (падащия) фотон. Ако изменим структурирането (осветяване, поляризиране и кво да е) - липсва НАБЛЮДАЕМА интерфернция.
Когато закриваме процеп, фактически, донаждаме друга подреденост, друго е структурирането на вакподложката и ... съвсем не е задължително да има НАБЛЮДАЕМА интерференция.
Напълно си в час, че ФАЗОВАТА разлика от излъчвателите прави шареното.
(Беше загатнала за фазова скорост в друг постинг). Но и Гери е прав, когато казва, че няма при фотон такива "фази", "дължини на вълни" и др. термини заимствани от вълновите характеристики на явление.
За да обясня това не само терминологично недоразумение използвах нагледен модел с "мях на акордеон" с променлива височина на ребрата; при разпънат мях (пропорционално ниски ребра) - аналогия с дълъг фотон и малка амплитуда (височината на ребрата е малка); при свит мях - аналогия с къс фотон с голяма амплитуда. Тези фотони са фотони на вакуума - пренос на смущение, ГОЛЕМИНАТА на което зависи от ъгъла на пренос: - при малък ъгъл имаме дълъг фотон; при голям ъгъл имаме къс фотон. И това е. Достатъчно е да си припомним, че не се настигат частите му; могат тези фотони да се "обединяват" само при някакво пресрещане. И оттук вече, започва неразборията. Защо:
Защото, каквито и вълни да ползваме (прецеждаме през филтри) за "достигане на един фотон", то този "фотон" се състои от множество вакфотони.
Поначало, реално вълни се получават, след ускорено движение на ЗАРЯДИ - с такива работим. За да "стане" излъчване на вълна (от ЕМП), то зарядът (вещеви обект, който си има собствено околно структурирано пространство) е погълнал от ПАДАЩО към него поле, ускорил се е и се е преструктурирал, като същевременно, през цялото си това движение ИЗЛЪЧВА до възстановяване на новото си състояние (с различна скорост е от преди поглъщането). Това излъченото е всъщност смесен фотон : сума от съществуващото поле (от което е погълнато) и новоизлъчено по протяжност (зависеща от отношения на скорости), което е различно от погълнатото. Така, в пространство с предварителна подреденост (от падащо поле и наличие на вещеви обект), се появява РАЗЛИКА от тази подреденост, която като пакет от фотони си има "собствено мнение" (пълнеж). И понеже не е закачено за вещево се движи с възможно най-голяма скорост - ако го наречем за фотон от видим спектър и ни прасне по датчика, ще го видим.
Другото положение, при което ТВЪРДИМ че получаваме "чист" фотон е, когато електрон от горен слой (в атом) преминава на по-нисък слой. Принципът на смесване, обаче, си остава същият: Трябва да е имало поглъщане на падащо поле от въпросния електрон, за да си увеличи енергията за по-горен слой (всъщност, по хипотезата ми - увеличава се размерът (и формата) на фотонът за връзка, за най-изгодно място за образуване на електрона около протона). Сега, да "върнем" всичко обратно, демек, да се излъчи погълнатото; да, ама нали през всичкото това време се е движило образуванието атом - на много различни места се е образувал електрона по предписания му слой и, в крайна сметка, това което ще се излъчи пак е сума от множеството "движения по време на престой" - пак е сума от много вакфотони - тоест има си пълнеж, протяжност, размах - пакет от множество вакфотони. Разпределени така, че енергията да е пак същата на погълнатата. Значително по-точно на погълната, защото протонът е тежък и не позволява голямо движение на атома, за изключително краткия престой на трептенето.
И сега: в първия случай - получаваме вълни с най-различни дължини на вълната, зависеща от относителните скорости. Във вторият случай- много точни порции от вълни получаваме - наричаме ги фотони! по сегашната терминология. Но, доколкото принципът на образуване е един и същ, то формално, може да бъде употребен вълнов термин и за фотон. С уговорка - какво се разбира под такъв термин ... това май не си го казахме с Гери. И затова изглеждаше противоречие...
Според мен ... не е противоречие.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|