"Забравих да кажа и за огромните количества въглероден диоксид съдържащ се във варовиковите скали, вероятно и този въглероден диоксид някога е бил в атмосферата. как тогава в тази първична атмосфера съдържаща толкова много въглероден диоксид се е зародил живота, възможно ли е тогава слънцето да е греело доста по-слабо"

Много точно казано! Колкото до това дали Слънцето е греело по-слабо, някъде
прочетох, че непосредствено след запалването си е излъчвало с около 10%
по-слабо от сега. Във връзка с количеството на въглеродния диоксид в атмо-
сферата гледах един доста интересен филм, посветен на кръговрата му на
планетата Земя. Според филма, образуването на варовикът се явява последна
фаза от живота на Земята. При движението си континенталните плочи се под-
пъхват една под друга, при което след като наличните варовици попаднат в
зона с достатъчно висока температура отделят въглероден диоксид, който
разбира се връща обратно в атмосферата. Оказва се, че варовиковите скали
са основния източник на СО2. Според филма истинска катастрофа ще настъпи
само ако континенталните плочи преустановят движението си.

Доколкото знам съвсем в началото когато се е зараждал живота,атмосферата е била много пъти по-тънка от сегашната и е липсвал кислорода.Зародил се е след определена дълбочина в океаните тъй като атмосферата не е можела да спира убийствените лъчения и водата е била основна защита.Спорна е темата колко горещо е било слънцето.Интересно е например за плезиозаврите който са обитавали всички океани включително географски ширини където днес водите са ледени,а те са били студенокръвни животни...и остава открита гатанка въпроса как са потдържали телесната си температура в тези географски ширини(при положение,че средната температура на световния океан е била същата като сегашната).