С множество слоеве е така. При един слой без температурен градиент в него (примерно заради добра топлопроводимост или конвекция) с такова допускане сметката няма да излезе.

Пример:
Имаме абсолютно черно кълбо, затворено в тънка сферична черупка. Двете обменят енергия само с излъчване/поглъщане и са идеално топлопроводими. Приемаме, че черупката пропуска целият слънчев спектър, и абсорбира всичко излъчено от кълбото. Облъчваме системата с 350W/m2 равномерно отвсякъде и изчакваме да се установи.

За тая система получавам температури 333К за кълбото и 280К за черупката. Кълбото поглъща 350W/m2 от слънцето и 350W/m2 от черупката. Черупката поглъща 700W/m2 от вътрешната си страна, и излъчва по 350W/m2 навътре и навън. Тоест имаме случая, за който говорех горе и откъдето тръгна спора.

Ако наредим множество черупки една в друга, получаваме това, за което ти говориш. Тогава и парниковият ефект ще е по-силен. Съгласявам се обаче, че моят случай е далече от реалното, и без горните уговорки излъченото от СО2 към планетата и към космоса ще се различава.