"Повърхноста на поничката е тор и е плоска, т.е. кривина 0, когато се разглежда с правилната метрика.

Когато се разглежда с метриката, породена от евклидовата метрика в тримерното пространство, има ненулева кривина, но това, че вие автоматично си мислите за поничката с тази метрика, си е ваш проблем."

Когато се издигна до това разбиране, ще имам още по-голямо самочувствие. Каквото ти приляга на тебе например.;) Но защо със самочувствието и знанието се губи усещането за "автоматичното мислене", което се включва, когато не знаеш? И чувствителността, че то е неизбежно и винаги се включва. Ти някога си го преодолял със сигурност, но отдавна си забравил подводните камъни. Разбира се, делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се. Както можах да усетя тия дни.:)

Защо да не съм права? На моето ниво на "попрочитане" и на нивото на обяснения (елементарно), което мога да разбера, твърдя ли нещо грешно? Разбира се, източниците ми са от типа "геометрия за идиоти", но писани от математици. Знам проблемите от този тип литература, но това не е само мой проблем, а и "ваш" проблем.

П.П. Много съм мека. Твоето нежелание да споменеш за това, че в резултат на каквото е там разглеждане с каквато е там метрика, торът ИМА ненулева кривина, наистина ме озадачава и дори обижда!

Редактирано от нaив на 23.03.09 17:08.