...а това значи и че СТО води до противоречие, което значи че тя е невярна. Затова релативистите мамят с неинерциалност за определени моменти при различните интерпретации. Обаче и това не е достатъчно защото експеримента показва, че парадокса е факт.
Експеримента е следният в опростен вариант - без обръщане на движението, което е един от любимите приоми за пробутване на измамата:
Съгласно СТО въпреки, че са на огромно разстояние близнаците са относително неподвижни и напълно отговарят на критерия на 1щайн за синхронност на часовниците.;)
Несиметричен случай:
Нека единият "В" се задвижи към другият "А". От гледна точка на "А", близнак "В" се ускорява 25 дни с ускорение 3g, т.е. до скорост 3*9,83*3600сек*24ч*25 дни=63 698,4 км/сек. Нека след това спре ускоряването при което се движи по инерция в системата на неподвижния А за времето 102,3 години.
За подвижния "В" съгласно формулата за времето T'=T0/beta в СТО ще минат 100 години, т.е. близнак "А" -условно неподвижен ще трябва да е 102,3 години, а близнак В-условно подвижен на 100 години при срещата. Но злата съдба отредила и двамата да живеят до 101 години. При това положение близнак "В" (100г.) ще е жив да види обраслия с буренак гроб на близнак "А" (102,3) и живее още година. Времето за ускорение - е 25 дни (сравними прекараното зад волана време на пилот от формула 1 при ускорение от 3-5g). и дава пренебрежима разлика и по ОТО. Няма обръщане на посоки, няма гериевати пробутвания.
Нека сега разгледаме гледната точка на В, т.е. той е условно неподвижния. Относно него А се движи със скоростта 63 698,4 км/сек и за 102,3 по времето на "неподвижния В" ще дойде до него, като съгласно СТО и формулата за времето, за близнак А- условно подвижен ще са минали "само" 100г., а за близнак В - условно неподвижен - 102,3. В този случай близнак "А" трябва да вижда обраслия с бурени гроб на близнак "В".
Т.е. в зависимост от гледната точка и СТО излиза, че веднъж "А" погребава "В", и в другият случай "В" погребава "А". Кое е вярното, щото е възможно само едното от двете да се случи или трето: съгласно КлФ да умрат едновременно. Това е явен парадокс при несиметричния случай произтичащ от СТО.

Досещаш се, че при симетричния парадокса е още по-явен, щото тогава и двамата ще се ускоряват с по 1,5 g за 25 дни.
Във всички случаи ускорението е 25 дни, а инерциалното движение може да е не само 100 г., а и произволно избрано време 1000, 10000, 1000000 г. Затова приемам това ускорение за пренебрежимо, то винаги е едно и също, а времето в движение при "режим" на ИС и СТО произволно дълго според началните условия. Т.е. и да има нещо по ОТО, то може да компенсира един единствен случай от безкрайните възможности. Това е явен парадокс произтичащ от противоречието на първи и втори постулати, т.е. от вътрешната противоречивост на СТО, според която също така L>L' и L'<L, по едно и също време - времето на съществуването на инерциалните системи К и К', което е възможно само "визуално" и е просто вид переспектива.