" И какво като ги има ако единичен фотон сам си интерферира. Освен това вместо лампа можеш да разглеждаш лазер. "

Да, всеки фотон сам си интерферира, но се получават куп насложени изместени интерференции, което на прост език се нарича липса на интерференция. С лазер е съвсем друго, там оптичните пътища за всички фотони от един светлинен фронт са напълно еднакви и за това всички максимуми на интерференчната картина за всеки отделен фотон съвпадат на едно място.

"Откъде на къде ако единичен фотон сам си интерферира? И още ако цуга е значително по дълъг от несиметричността на оптичния път то имаме интерференчна картина и обратно. "

Цуга няма значение в случая. Има значение различното пространствено произхождение на различните фотони с различна фаза.

Опитът с процепите. Малък процеп, през който минава светлината и се проектира на екран. Ако процепът е много малък, от порядъка на дължината на вълната, то за светлината процепът се явява источник на нова, сферична вълна която се проектира на екрана. Независимо каква светлина пада върху такъв процеп, светлината след него е напълно достатъчна за прекрасна интерференция (независимо че не е кохерентна), защото всички вълни вътре са от един источник и пътят им до дадена точка на екрана е еднакъв. Ако имаме два такива процепа, ще имаме идеална интерференчна картина независимо че отвън ги исветяваме с некохерентна светлина - точно зщото всеки фотон интерферира сам със себе си през двата процепа, а в случая единствено разстоянието между двата процепа определя оптичният път и интерференчните максимуми къде са.

Сега си представи, че започваш да увеличаваш процепите. Сега сферичната вълна създадена от тях се изкривява, получава се допълнителна зависимост от различното пространствено положение, от където идват външните фотони, от крайният размер на источника и т.н. Появява се шум, който довежда до повдигане на нулевото ниво на минимумите и намаляване на максимумите. Шумът има два источника - единият е че вълната след процепите вече не е сферична, вторият е ролята на различни фотони породени на различно място в пространството преди процепа и с хаотична фаза. Ако имахме обаче кохерентна светлина от лазер, втората причина за шума се избягва, и може да се получи доста по-контрастна интерференция. Грубо казано, това е идеята за размазване на интерференчната картина при некохерентни источници. А цуга си е цуг, не пречи :)

"Винаги всички фотони са различни по мястото от което се излъчват и за лампите и за лазерите, дори и в един цуг,"

При лазерите независимо от мястото, всички фотони минават еднакъв оптичен път защото са в една и съща плоска вълна. Ако не са кохерентни, тогава мястото има значение и ограничава приложението.

" Ти усещаш ли се , че с тази част на изречението казваш точно това което се стремя да ти обясня? Защо разликата между два фотона? Нали фотона сам си интерферира? "

Ако се замислиш, не искаш това да ми обясниш. Сега помисли над казаното от мене. Ако имаме два некохерентни пространствено изместени фотона, до екранът всеки ще измине различен оптичен път. Всеки ще интерферира сам със себе си, но на интерференчните картини максимумите няма да съвпадат. Сега си представи много такива фотони с непрекъснат спектър от оптични пътища (пак да напомня , при лазера всички такива фотони са спрегнати в групи с еднакъв оптичен път). Получава се равномерно осветено поле вместо интерференчна картина. За това трябва диафрагмиране в случая, защото едно че отряаните фотони породени само по оста на оптичната схема ще имат еднакъв оптичен път независимо от фазата си, второ че диафрагмирането ще породи вторична сферична вълна след процепа която е напълно подходяща за експеримента.

"И какво следва от това ако фазовата разлика мецду два фотона се промени то съответно и интерференчната картина се измества, следователно има и „влияние” между фотоните наричано интерфернция. "

Наслагването на две изместени интерференчни картини получени от всеки фотон поотделно е замазване на интерференцията, и не е взаимодействие между два фотона.

Какво е интерференция ще си обясниш чак когато схванеш какво значи фотон да интерферира сам със себе си. Но това не става със самонавиване в някакво предварително избрано и необосновано схващане.