СТО е доказана експериментално в изключително голяма област от приложения. Интересното при нея е до къде се простира границата и на приложимост, и проверките са насочени в тази посока - например, важно е дали скоростта на светлината се запазва с времето, т.е. дали нашите сметки със СТО са правилно приложими за миналото, съответно за космологични мащаби (ако скоростта на светлината в миналото е била друга, това ще се отрази на оценките на разстояния и какво ли не - например). Друг проблем е в доколко малки мащаби може да се прилага СТО, но там нещата са по-дебели, защото са свързани и с нарушение еветуално на причинност и т.н. Иначе, права си, в останалите приложими области СТО е желязно потвърдена.
С ОТО проблемът е по-тежък. При нея наблюдаемите ефекти са много тънки и трудно измерими. Тука всяко ново по-точно измерване се приветства и дава възможност за нов поглед. От друга страна, на база идеята за геометризация на гравитацията са възможни и други, конкурентни теории. Интересното при тях е, че те се различават в доста висок порядък. Т.е. измерванията с ниска точност не могат да разграничат две теории, които дават в тази точност еднакви резултати. Но такива две теории се различават по други следствия, които са важни за теорията, но все още недостъпни за експеримента - например по свойствата на пространство-времето в ниски мащаби, или по това дали има или не черни дупки. Едни теории (от класа на ОТО) предсказват увличане на КС от въртящо се гравитиращо тяло, нещо за което беше предназначен експеримента на Gravity Probe, други не предсказват такъв ефект. Е, от начало беше ясно, че измерването на този ефект със Земята като гравитиращо тяло беше свързан с чистене на огромен шум от странични, пречещи ефекти - например минаването на спътника над областта на Хималайте предизвиква няколко пъти по-голям ефект (отклонение) от търсеният, а не са само Хималайте, и всичко това трябва да се смята и вади, което вдига много грешката. Но трябваше да се опита, е на, техниката още не е дорасла да каже има ли го или го няма този ефект...
От там важността да се определи коя е по-точната теория. За да може да се разработват правилни космологични други модели. Иначе физиците ще стоят и само ще ближат горната част на молива...
Няма завинаги установени теории, работата на физиката е да да се проверяват във всевъзможни области, и разликите които се получават между една теория и експеримента са най-простият индикатор че в тази посока трябва да се мисли нещо ново, още по-общо. Така че логика има, и тя е съвсем естествена. Пък на който му се свидят парите, да не дава. Тогава няма и наука да получи.
|