|
Петков,
“Като използваме формулата за скороста , пътя и времето то можем да запишем че в отправната система на на наблюдателя неподвижен с пръчката tb-ta = rab/c= t'a-tb..”
Това не е верно за източник на светлината движещ се относно пръчката. В такъв случай е валидно tB – tA = rAB/(c – v) и t’A – tB = rAB/(c + v). Това ти ги изведох вече.
“Изминаването за интервал време tB - tA (респективно t'A - tB) в подвижната система и в неподвижната е едно и също .. Мисля че ние нямаме противоречие с теб по тоя въпрос и ти си съгласен че този интервал от време е един и същ във всички отправни системи.. Нали затуй се наричаме антирелативисти !..”
Не,това не е така. За синхронни часвоници, при подвижен източник ще е различно, отколкото при неподвижен.
“Източникът не ни интересува дали е подвижен защото за движението на светлината неговата подвижност е без значение , скороста на светлината не зависи от скороста на източникът..”
Не, не е така. Зависи от скоростта на източника и това не просто го твърдя, а ти го доказах с извод.
“т,е, аз твърдя че дължината на пръчката rab е равно на пътя на светлината от началото на пръчката до края и само в отправна система неподвижна със самата пръчка .. във всички други отправни системи пътят който се изминава от светлината излъчена от лампа в единия край на пръчката и отразема от огледало в другия край на пръчката е различен от rab.. Такава е истината за пътят .. относителен е ..”
Това чрез формулите tB – tA = rAB/(c – v) и t’A – tB = rAB/(c + v) показва, че ако светлината е излъчена от източник подвижен спрямо пръчката, то тази светлина непременно трябва да има скорост съответно (c – v) и (c + v), а не c = const. Не се занимавай с огледалото. Например, и при липса на огледало, за да измине светлината излъчена от подвижнен спрямо пръчката източник, пътя от А до В, който е rAB, то тя трябва да се движи със скорост (c – v) спрямо пръчката, а не със скорост c = const спрямо пръчката.
“Айнщайн в анализите си в статията от 1905 г прави една шашма като измерва чрез налагане дължината на подвижната пръчка върху неподвижната система и приема че тези две дължини са еднакви..”
Не, няма такова нещо.
“Шашмата е не в самото мерене на дължината на пръчката в неподвижната система а в по нататъшното внушение че след като светлината се движи със еднаква скорост С=300000 км/сек както относно наблюдателя в подвижната така и спрямо наблюдателя в неподвижната система то светлината ще измине пътищата от началото на подвижната пръчка до огледалото от една страна и от координатата на източникът до координатат на наблюдателя в неподвижната система намиращ се на една пръчка растояние от източника в момента на излъчване(така както е и в подвижната система) .”
Не, това не е шашмата. Шашмата е, че Айнщайн не е схванал, че когато приеме Нютоновата механика за валидната в неподвижната система, то от това веднага следва, че два синхронни часовника в неподвижната система са синхронни във всички системи. При два синхронни часовника, за които неизбежно е валидно също tB – tA =/= t’A – tB в никакъв случай не може да бъде валидно c = const. Това е шашмата—приемане, че c = const, когато за два синхронни часовника е валидно tB – tA =/= t’A – tB.
“Шашмата е във внушението че след като светлината е фотон то задължително е да бъде приемането на относителност на едновременноста на събитията за да се случи така че подвижното оглдало и неподвижния наблюдател да са в едно и също място когато светлината -фотон пристигне там,,демек задължително е дължините и хода на времето в двете системи да са зависещи от скороста на взаимно движение ..”
Остави дължините и времето. Шашмата е, че Айнщайн изисква от нас някакси да забравим, че двата часовника са синхронни и изисква единствено да се съсредоточим върху абсолютния факт, че взаимоотношението между tA, tB и t’A е неравенството tB – tA =/= t’A – tB в комбинация с безумното изискване за универсалност на c = const.
“За съжаление тези представи са логичеки неизводими от познатия свят и не случайно аз акцентирам на грешката на гуруто в изводът че едновременноста на събитията е относителна, извод направен на базата на погрешно определяне на пътя в неподвижната система..”
Разбира се, не е верно, че едновременността е относителна, но това не е поради посоченото от теб погрешно определяне на пътя в неподвижната система. Айнщайн не определя погрешно пътя в неподвижната система. Не в това е грешката. Грешката е в приемането на взаимно противоречиви начални условия—от една страна приемане на Нютоновата механика като валидната в неподвижната система, което води до синхронност във всички системи на два часовника синхронни в неподвижната система, както и tB – tA =/= t’A – tB, а от друга, приемането на универсалност на c = const. Тези две взаимнопротиворечащи си условия водят единствено до глупост, да не говорим, че в никакъв случай не доказват каквото и да било, камо ли относителност на едновременността.
“Трудното идва от това как да се определят моментите ta, tb и t'a в неподвижната система , с директно замерване не става номера в неподвижната система ..”
Не, не е това трудното. Извеждането, че в подвижната система валидната зависимост е tB – tA =/= t’A – tB e безупречно. Проблемът е, че това безупречно неравенство, изведено в подвижната система е валидно за два синхронни часовника, което произтича от неизбежното приемане, че валидната механика в неподвижната система е Нютоновата такава, което абсолютно изключва постулирането на универсалност на c = const.
И т.н. Както виждаш, трябва да ти повтарям едно и също. Горното противоречие е проблемът на Айнщайн, а не това, че не бил определил вярно пътя на светлината. Мошеничеството на Айнщайн се състои в това, че приема като начални условия противоречащи си тези и след това, в процеса на “изводите” селективно “забравя” това или онова от условията, в зависимост от нуждите да “докаже” едно или друго. Типичен мошеник.
“Това ме кара да мисля, че и ти се подвеждаш като твърдиш от една страна че ходът на времето не зависи от скорсота на КС и от друга страна че интервали от време между събития могат да бъдат в подвижната система равни а в неподвижната система неравни .. Твоето tb-ta=/= t'a -tb е неравенство на интервали между събития в неподвижната система при положение че tb-ta= t'a -tb е равенство на интервалите между същите събития в подвижната система е наливане на вода във воденицата на СТО.. Класическата физика утвърждава че интервалът от време не зависи от скороста на движение на отправната система и ние с теб като антирелативисти трябва да отстояваме именно тоя рубеж !!!..”
Скоростта на времето в различните системи, разбира се, не зависи от скоростта им една спрямо друга и горните изводи в никакъв случай не противоречат на това очевидно обстоятелство, а напротив го потвърждават.
“В СТО и в ХСВ твърдим че скороста на светлината е константна спрямо инерциалния наблюдател..”
Не, не е така за източник подвижен спрямо инерциалния наблюдател. Изведох ти го стриктно и няма да го повтарям.
|
Петков 2