Аз затова казах виртуални фотони, защото при тях нещата са по-особени. Една най-проста особеност е тази:
Система протон и електрон. Протона от време на време привлича електрона. Но ако между протона и електрона прелита обикновен фотон, то винаги силата ще е на отблъскване. Значи ВФ, който се ражда между протона и електрона, достига електрона, но му придава импулс към протона. Това е доста странно, но специално това аз не съм го измислил. Можеш да видиш свойствата на ВФ.
Другото :
Отворите са сравнително близки един до друг и е много вероятно от зоната на единия да прелитат фотони в зоната на другия. Сега съжалявам, че не мога да го драсна на картинка, но става следното. Да речем електрона от горния отвор е тръгнал нагоре, но го настига фотон от другия процеп и му изменя посоката надолу, като го насочва към интерферентното място. Повтарям, че това за обикновените фотони е немислимо, но за виртуалните става. Ако долния процеп беше затворен този фотон нямаше така да се намеси и електрона щеше да си продължи нагоре, към обикновеното място.
Ако някой обаче иска да провери дали наистина най-напред електрона е тръгнал нагоре, а после си е обърнал посоката, няма как да стане, защото това означава, че е детектирал виртуален фотон. А е казано, че виртуалните фотони не се детектират :).